Национален план за борба с бедността и социалната изолация през 2004 г., в който са вписани разходи от държавния бюджет за над 1,2 млрд. лв., ще гласува правителството тази седмица. Сред мерките е и "организиране на кампания "Искам да бъда" за провокиране на чувство на симпатия към младите роми". За нея ще се заделят 5000 лв. от хазната - за участие на изтъкнати спортисти в медийна кампания.
В плана има и други проекти със странно предназначение - например "Съвместяване на семейния с професионалния живот". За целта от държавния бюджет ще идат 45 000 лв. за "информиране на обществеността и работодателите за политиката за съвместяване на семейния с професионалния живот." За проект за повишаване чувствителността на българското общество към проблемите на равнопоставеността на половете пък хазната ще даде 7800 лв., а останалите около 40 000 лв. ще са от Еврокомисията. Неизвестно защо в плана са вписани и 700-те компютъра, които МОН ще купи за училищата.
В този документ са наблъскали какви ли не неща, на някои от които мястото въобще не е там, коментира зам.-шефът на КНСБ Иван Кокалов. В "Подкрепа" мислят същото.
Необяснимо е защо в плана са включени парите, които ще отпусне държавата за болнична, доболнична помощ и лекарства, щом от тях се ползват всички здравноосигурени българи, а не само бедните, питат синдикалистите. А именно повечето неплащали здравни вноски са бедни хора, които нямат възможност да се издължат на НЗОК и след 31 март ще бъдат лишени от здравна помощ, ако няма спецмерки за тях, напомниха те. Според тях неадекватно е и да се пише този план преди да е определен праг на бедността.
Официален праг на бедността ще бъде обявен през април, каза за в. "Сега" Александър Николов, шеф на дирекция "Планиране, анализи и прогнози" към социалното министерство. Дотогава ще се обобщят данните от националното проучване на статистиката за нивото на доходите в страната.
По методиката за измерване на прага на бедността на ЕВРОСТАТ, при която се взимат предвид декларираните доходи на домакинствата, през 2002 г. в България той е бил 63 евро и е близо 12 пъти по-нисък от средния за 15-те стари членки на ЕС. Минималната ни заплата пък е с 8 до 25 пъти по-ниска от техните при нивата от 2002 г. (виж таблицата) .
За т.г. МС определи 120 лв. минимална заплата или 61,5 евро, което е 71 ст. минимално заплащане на час.
Минимални заплати в евро (за 2002 г.)
Стари членки на ЕС:
Португалия - 406
Гърция - 473
Испания - 516
Ирландия - 1009
Великобритания - 1124
Франция - 1126
Белгия - 1163
Холандия - 1207
Люксембург - 1290
Новоприети:
Словения - 533
Северен Кипър - 247
Унгария - 210
Чехия - 196 (2003 г.)
Литва - 125 (2003 г.)
Латвия - 106 (2003 г.)
Кандидатки:
Румъния - 51
България - 50












