|
Засечката, направена през 2003 г., показа, че
255 877 българи изобщо не са подали данъчна декларация,
въпреки че през 2002 г. са получили суми по извънтрудови отношения, които по закон са били длъжни да декларират до 15 април. Други 47 751 лица са представили формуляр пред администрацията, но са посочили по-ниски доходи от тези, които са заработили реално, за да платят по-малък данък.
Главна данъчна дирекция вече е разпратила данните от засичането на териториалните данъчни дирекции. Сега те привикват хората, при които са се появили разминавания. Всеки от тях ще получи съобщение-покана по пощата с обратна разписка, с което му се дава срок от 7 дни да се яви в данъчната си служба. В съобщението пише в коя стая и при кой данъчен инспектор трябва да отиде лицето.
"Хубаво е да се явиш, след като те привикат, защото така ще се изясни дали наистина има укрити данъчни задължения или не. Може при засичането да е допусната елементарна техническа или друга грешка и да се окаже, че едно лице е попаднало без вина в списъка на хората, укрили доход", обясняват от администрацията. Ако някой не се яви в данъчната служба,
случаят му се прехвърля към отдела за данъчни ревизии
Тогава положението му може да се усложни, защото ако бъде избран чрез тяхната селекция, ще бъде проверен за всички данъчни задължения - в това число дали е платил данък за сградите, за колите, такса смет и др. Това обикновено води до допълнително утежняване на ситуацията за данъкоплатеца, затова данъчните препоръчват на хората доброволно и навреме да се явяват в службата. Ако някой не се яви, когато е привикан и срещу него не започне ревизия, данъчните ще го подхванат за старото нарушение тази година, когато започне новата кампания по подаване на данъчни декларации и той се яви в данъчната служба, за да подаде декларация или да плати. "Това че не се е явил и че не е започнала ревизия, не значи че е забравен", предупреждават данъчните. И допълват, че при първия случай, при който лицето се яви в службата дори за издаване на данъчно удостоверение, например, ще го "накажат" и за неуреденото старо задължение.
Когато хората дойдат в службата доброволно, администрацията им обяснява за какви нарушения са извикани и как са открити.
Развръзката е най-бърза, когато лицето си признае,
че е прегрешило. Ако е получило хонорари, но не е подало данъчна декларация, то трябва да попълни такава. Заедно с това данъчните му съставят акт за нарушение и му налагат глоба затова, че не е представило формуляра навреме. При първо нарушение санкцията е до 500 лв., а при повторно - до 1000 лв. Върху изчисленото с декларацията данъчно задължение се дължат лихви със задна дата - от 15 май, когато бе крайният законов срок за плащане на данък общ доход. Ако лицето признае, че е декларирало по-малки доходи от реално получените, се наказва с глоба до 1000 лв. при първо и до 2000 лв. при повторно нарушение. В този случай санкцията му се налага за това, че невярно е посочило факти и обстоятелства и това е довело до определянето на по-малко данъчно задължение.
Не са малко случаите, в които лицата оспорват
несъответствията. Възможно е те да заявят, че нямат никакъв страничен доход или че са получили по-малка сума от тази, която е посочила фирмата-платец. Тогава данъчните писмено отправят искане към лицето да представи доказателства за това в срок от 7 дни. Човекът трябва да им покаже документи за изплатените суми като служебни бележки и др. Ако те по безспорен начин доказват, че не са получени други доходи и правилно са декларирани изплатените суми, тогава преписката се приключва и няма последствия. Данъчните съставят протокол, в който описват какви документи са представени.
Ако лицето не може да предостави доказателства, но твърди, че не е получило никаква сума, а пък фирмата го е посочила в справката си за изплатени хонорари, тогава се прави проверка на фирмата и се преглежда нейната документация. Когато се окаже, че тя е допуснала грешка и неоснователно е вписала данните на даден човек като получател на дохода, тогава случаят за него приключва без последствия. Но се взимат мерки спрямо фирмата. Може например да й се направи данъчна ревизия.
Данъчните припомнят, че хората трябва
да си пазят бележките за изплатени суми поне 5 г.
Самите фирми също са длъжни да съхраняват тези данни в документацията си за определен период. От администрацията обясняват, че не са малко в случаите, когато хората по невнимание са забравили да декларират някой по-малък хонорар или друго възнаграждение за услуга или поръчка. Не винаги те умишлено са си спестили декларирането и плащането на дължимия данък. Обикновено укритите по този ред данъци били в размер между 100 и 300 лв. Почти няма случаи на укриване на налози в големи размери над 5000 лв.
Има и случаи, макар и по-редки, когато граждани са обявили коректно получените доходи, но фирмите, които са им ги изплатили, не са ги обявили в своята справка или пък са посочили по-малки суми. В този случай на фирмата се прави ревизия. До 250 лв. е глобата за работодателите, които не са предоставили изчерпателна и вярна информация.
По време на засичането данъчните проверяват още дали едно лице с едно ЕГН не е подало повече от една данъчна декларация. Обикновено това се прави в нарушение на закона като целта е полученият доход да се разбие на части, във всяка декларация да се посочат суми, които са под прага на необлагаемия минимум, и така да се спести плащането на данък. В този случай информацията на лицето се обединява в данъчната му служба по постоянен адрес. Там администрацията служебно преизчислява дохода и формира ново данъчно задължение, след което длъжника се привиква. Когато се яви, данъчните му обясняват, че са променили данъчната му основа и са му изчислили ново данъчно задължение. Връчват му съобщение за новата сума, което има силата на данъчен акт. Налага му се глоба в размер до 1000 лв. за неверни данни. Човекът може да обжалва определеното му ново данъчно задължение или да го плати в срок до 14 дни. След това сумата може да се събере принудително по общия ред.
|