Рече Царят да почете Народната библиотека по случай годишнината, откакто не бе стъпвал човек вътре. Мина отпред край паметника на двамата солунци, които решаваха някаква кръстословица на крак. Спомни си за тях и умиление пролази по снагата му, а времето от детските години нахлу в благородната кръв и затупка в слепоочието му.

Седяха тогава Славейковите двама братя на пейката, на същото това място, а той четеше цветна книжка с автограф, местейки се палаво от скут на скут. Винаги предпочиташе да слуша техните приказки пред тези на Братя Грим. Братя Грим бяха далечни братовчеди на дядо му, но в някогашна племенна Германия всички му бяха роднини, а френските крале-слънца - фамилни кочияши.

Той не можеше да избяга от това обстоятелство. Чудеше се къде е отишла тази пейка и дали са още живи, та да ги почете. Обърна се с влага в очите към стоящия до него Митю Цунев и го попита дали знае нещо по въпроса. Цунев му отвърна, че са още живи и здрави и обикновено посядат на площад "Славейков", за да гледат как върви тиражът на книгите им.

Понеже площадът не беше далеч, той помоли учтиво свитата си да го съпроводи дотам. Отцепиха трамваите в по-глухи улички и им свалиха звънците, тъй като имаше голяма вероятност Царят да прояви желание да се качи по бащин почин и да подкара някой от тях към морето. А въглища имаше колкото да минат по "Графа". Въглищата бяха "Еко", раздаваха ги от общинската "Екоравновесие" с фондове на Европейския Съюз. Начукваха ги от събрани вкаменелости от отдавна измрели и одървени от студа улични песове, излавяни успешно с помощта на безработни геолози по програмата за заетост. Плюс факта, че трамваите вървяха, ако имаше нанадолнище - това бяха трите хита на общината, които тя отчиташе като трите кита поради носовия говор на пресаташето след прекарания грип.

Вътре подивял като на концерт на AC/DC народ се настъпваше, блъскаше и с хевиметъл движения правеше несполучливи опити да остане на крака. Когато бандата пристигна, Славейкови вече преглъщаха доволно последните хапки от купените от близкия "Макдоналдс" сандвичи от полудяла краварка от Небраска и питки от крехко дюшеме, проядено от дървениците на забравата. Отпиваха сладко от бакър с кока-кола, приготвена от ръждясал калник на стара жигула. От движението на тежките челюсти се отронваха бронз и патина, които се посипваха от тях, смесваха се с трохите и се оттичаха в огромната локва под пейката направо в обувките на амбулантните книжари. Това подпомагаше изтърбушената канализация.

Величеството подви уморени нозе и коленичи пред тях. Избълбука им, че България е малка страна и ги чувства по-братовчеди и от Братя Грим. Версаче, който красеше с монограма си обувките му, се нагълта с тиня и взе да хрипти като препил с газирана вода. Цунев прошепна едва чуто зад гърба му, че Братя Грим всъщност са баща и син, но от различни майки. Царят се обърна, погледна смутено и кимна разбиращо. Каза му, че Славейковите двама братя са вечни и със славейковицата са ни дарили, и приказки за нас са сътворили. Митю примигна като празен пищов и полюшна утвърдително глава.

В страната на славейковицата единствен Найо Цицин не знаеше кое време на деня е. Кризата на личността, която преживя, го превърна във фотограф, дълбоко убеден, че това е благородническа титла.