Защо демокрацията се оказа по-тежко бреме от социализма? Защо съдбите на милиони, живели в онзи строй, сега са вторични суровини? И как така народът продължава да мизерства, въпреки енергичните опити за помощ "отвън"?
Тези и други познати въпроси ще ви припомнят четирима обичани актьори: Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Атанас Атанасов и Йорданка Стефанова в последната камерна премиера на Сатирата - "Евроспорт" по пиесата "Квартет" на унгареца Дьорд Шпиро.
Еднообразният живот на семейство бедни пенсионери в посттоталитарна Унгария е разсечен на две от появата на непознат чужденец, бивш дисидент. Той (Атанас Атанасов) твърди, че иска да се отблагодари на бившия си съсед (Никола Анастасов), който му бил спасил живота през паметната 1956-та. Старият отрича ентусиазирано и отблъсква подаръците: пътуване до Америка, къща с двор, кола, дебитна карта. Спорът им обаче не е обичайният свадлив политически двубой, а екзистенциален сблъсък на новото и старото време.
Тук комедийният талант на Никола Анастасов неочаквано придобива драматични измерения. Енергичното вкопчване в миналото на бившия профпредседател и кадровик експонира позицията на мнозина български пенсионери, останали без пристан в настоящето. Спокойното виреене в това настояще на преуспелия извън родината си строителен инженер пък страшно прилича на младите нашенци, напуснали страната си, за да забогатеят. И двамата са еднакво самотни. Отлични роли, сатирично изградени с мярка и самоирония.
Майсторските образи на избухливия пенсионер, рационалния чужденец, сенилната пенсионерка (Стоянка Мутафова) и алчната дъщеря (Йорданка Стефанова) демонстрират очебийното сходство в болезнения преход на малките източноевропейски страни. Ясно е, че както изборът на проблематиката, така и на изпълнителите, е удар в десетката за режисьорката Бина Харалампиева.
Отличната пиеса на Дьорд Шпиро се поставя за първи път у нас. Любопитното е, че явно няма никакво значение дали пенсионерите са унгарци, сърби, българи или руснаци. Както е все едно дали действието се развива в тук или Унгария.
Остава един логичен въпрос: защо българин не написа подобна пиеса? Отговорът трябва да се търси в отношението на всички тукашни управляващи към националната ни култура. И най-вече в министрите на въпросната.
"Остава един логичен въпрос: защо българин не написа подобна пиеса? Отговорът трябва да се търси в отношението на всички тукашни управляващи към националната ни култура. И най-вече в министрите на въпросната."
-
Е тук категорично не съм съгласен! Отговорът не е в министерството, а в патетичната стерилност на съвременните български "творци" - изпаднали в своеобразен кастов псевдоисихазъм, откъснати от реалния живот, самоубеждаващи се в собствената си самодостатъчност... Отговорът е същият както на въпроса "Защо българското кино е, ако не в клинична смърт, то поне в пълна немощ, докато в Сърбия не спират да правят хубави филми?" и т.н. и т.н. Министерство хора не прави.