Когато преди 3 г. излезе "Whoa Nelly", Нели Фуртадо беше на 20. Въпреки това нямаше никакъв шанс да сбъркате младата и красива "португалка по произход, но първо поколение канадка" с Бритни Спиърс. Заразителната й, иронична, космополитна музика проби в плейлистите с два хита - "I'm Like A Bird" и "Turn Off The Light", а междувременно Фуртадо спечели 4 номинации за "Грами".

Съвсем различно изглеждат нещата във втория албум на синеоката хубавица "Folklore". Да, видимо по-зрял и по-замислен, но също и албум, в който Нели (отскоро и майка на дъщеря Невис) се е взела на сериозно. През 2000 г. Нели се отличаваше от множеството гневни жени в класациите по това, че пишеше песни за парти и не проповядваше изтребление на мъжете. Днес и текстовете й ни идват малко по-драматични, отколкото тестото може да поеме. Като че ли музиката й е запазила онзи жизнерадостен дух, онази "фадо"-мечтателност - но във "Folklore" Фуртадо не звучи добре, удавена в множеството етнически влияния (откъде това банджо?!) и опити за сериозни разсъждения. Прочее, "синдромът втори албум" отдавна е диагноза в музикалния бизнес. Нели е все така хубава. Но болестта не я подмина.