|
През януари 2002 г. за първите 3 години от членството на 10-те Евросъюзът задели 40,115 млрд. евро като общ финансов ангажимент към тях. Тази сума за Румъния и България е посочена като 15,396 млрд. Това значи, че на глава от жител при 10-те, които имат общо 72,831 млн. души население, се падат по 550 евро, а на България и Румъния, които имат общо 30,318 млн. души население - 507 евро. Още по-лошо изглеждат съотношенията при сумите, които реално ще бъдат получени. За 10-те тази сума бе 28,019 млрд. за същия период, а за София и Букурещ - 9,056 млрд. Това прави 384 евро на жител при 10-те и 298 евро в България и Румъния. Разликата между парите, давани на книга, и парите, които наистина се получават, е най-вече заради продължителните забавяния при представянето на проекти и оформянето на документите по тях, пояснява Би Би Си.
Много по-различно обаче представиха вчера финансовия пакет ръководителят на делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас и финансовият министър Милен Велчев. За първи път една държава получава от ЕС повече от 7 на сто от нейният брутен вътрешен продукт, коментира вчера Куркулас. Според него, ако предложените цифри се приемат от страните-членки, България щяла да е уникална позиция измежду всичките 27 страни-членки на Евросъюза.
Финансовият министър Милен Велчев оприличи сумата от 4,245 млрд. евро на 50% от сегашния външен дълг на България. А сумата от 2,3 млрд. евро, колкото е перото за структурни действия, се равнявала на 660 км магистрали или 1816 км първокласни пътища, или 192 пречиствателни станции.
Документът, приет на заседание на изпълнителното тяло на Евросъюза в Брюксел, представлява проект, който се предоставя на страните-членки, на страните-кандидатки и на Европейския парламент. Досегашният опит от преговорите с 10-те показва, че при предстоящото обсъждане са възможни някои корекции, които обаче не са големи. В случая с 10-те обещаните им през януари 2002 г. 40.115 млрд. евро бяха завишени на 40,852 млрд. по време на срещата на върха през декември същата година в Копенхаген. Това стана до голяма степен поради настойчивостта на Полша.
От посочените във финансовата рамка суми за България и Румъния става ясно, че те са разделени приблизително при съотношение малко повече от 1/3 за нашата страна и малко по-малко от 2/3 за северната ни съседка. Населението на Румъния по данни на Еврокомисията е 22,408 млн. жители, а на България - 7,910 млн.
От финансовия пакет
Земеделие
За да се поддържат цените на мляко, месо и други продукти на равнището на Европейския съюз, комисията предлага поетите ангажименти за България да са 388 милиона и за Румъния 732 милиона евро. Колкото до преките плащания, комисията ще следва принципите, прилагани спрямо десетте страни, присъединяващи се тази година. Селските стопани в България и Румъния ще започнат през 2007 г. да получават 25% от европейското равнище на субсидии, което постепенно ще расте през първите три години, т.е. до 2010 г. с по 5% годишно, а през следващите - с по 10%. Така преките плащания ще достигнат равнището на останалите страни в Европейския съюз през 2016 г.. Комисията определи сумата за преки плащания на двете страни през първите 3 години на 1 милиард и 312 милиона. За България са предвидени 431 милиона, за Румъния 881 милиона.
Селско развитие
За насърчаване на развитието на селските райони и създаване на алтернативна заетост комисията предлага 3 милиарда и 41 милиона в поети задължения за такова развитие, от тях 617 милиона за България и 2 милиарда 424 милиона за Румъния.
Структурни фондове
Най-голямото перо в пакета са субсидиите за бедните райони. За 3 години поетите ангажименти за България са 2 милиарда и 300 милиона, а за Румъния близо 6 милиарда. За да бъде сигурно, че толкова много пари ще могат да бъдат усвоени от толкова бедни икономики, които освен това ще трябва и да допринасят за финансирането на регионалните програми, Европейската комисия предлага същия принцип, който се прилага при първата вълна на разширяването - ограничаване на поетите ангажименти за дадена страна до постепенно увеличаващ се дял от нейния брутен вътрешен продукт.
Вътрешни политики
В тази област за двете страни са заделени над 1 млрд. евро. Освен средства за спиране на ядрени мощности комисията предлага помощ за укрепване на администрацията в двете страни.
В сравнение с финансовия пакет за първите 10 кандидатки липсва т. нар. шенгенско перо за укрепване на граничния контрол въпреки затрудненията и на двете страни да опазват границите си.
За да се поддържат цените на мляко, месо и други продукти на равнището на Европейския съюз, комисията предлага поетите ангажименти за България да са 388 милиона и за Румъния 732 милиона евро. Колкото до преките плащания, комисията ще следва принципите, прилагани спрямо десетте страни, присъединяващи се тази година. Селските стопани в България и Румъния ще започнат през 2007 г. да получават 25% от европейското равнище на субсидии, което постепенно ще расте през първите три години, т.е. до 2010 г. с по 5% годишно, а през следващите - с по 10%. Така преките плащания ще достигнат равнището на останалите страни в Европейския съюз през 2016 г.. Комисията определи сумата за преки плащания на двете страни през първите 3 години на 1 милиард и 312 милиона. За България са предвидени 431 милиона, за Румъния 881 милиона.
Селско развитие
За насърчаване на развитието на селските райони и създаване на алтернативна заетост комисията предлага 3 милиарда и 41 милиона в поети задължения за такова развитие, от тях 617 милиона за България и 2 милиарда 424 милиона за Румъния.
Структурни фондове
Най-голямото перо в пакета са субсидиите за бедните райони. За 3 години поетите ангажименти за България са 2 милиарда и 300 милиона, а за Румъния близо 6 милиарда. За да бъде сигурно, че толкова много пари ще могат да бъдат усвоени от толкова бедни икономики, които освен това ще трябва и да допринасят за финансирането на регионалните програми, Европейската комисия предлага същия принцип, който се прилага при първата вълна на разширяването - ограничаване на поетите ангажименти за дадена страна до постепенно увеличаващ се дял от нейния брутен вътрешен продукт.
Вътрешни политики
В тази област за двете страни са заделени над 1 млрд. евро. Освен средства за спиране на ядрени мощности комисията предлага помощ за укрепване на администрацията в двете страни.
В сравнение с финансовия пакет за първите 10 кандидатки липсва т. нар. шенгенско перо за укрепване на граничния контрол въпреки затрудненията и на двете страни да опазват границите си.
