|
11 Февруари 2004 10:27
Четете и се учете. Ето какво пише нашия колега Орел:
" Репресия на БКП над “Левски”.
Най-свидната за всички лескари думичка – “Репресия”. По-сладка от “титла” или “пробив в Европа”, по-обичана от всичко останало. На тази единствена думичка е изградена почти изцяло идеологията и философията на левскарщината. С нейна помощ от 1944 до 1989 г. “Левски” се нарежда сред челниците на Българския футбол, а след 10-ти ноември доминира в България и записва серия от провали в турнирите на стария континент. Независимо че съществувалите до Втората световна война С.К.”Левски” излизат за мачовете си с високо вдигната за фашистки поздрав ръка, след 9-ти септември 1944 г. най-недостойния тим в световната футболна история изведнъж се оказва, че е бил дисидент. След само месец време лескарите заграбват ФК “Княз Кирил” и стават един от първите, ако не и първи, ведомствен отбор на висшата комунистическа номенклатура.
След 1989 година, Левски, въпреки че за периода 1944-1989 от вечно трети се превръща във вечно втори, сдобива се с два стадиона-красавци (подаръци от “репресиралата” Партия), анексира 3-4 отбора, прибира огромно количество действащи национали (особено от 1945 г. до 1950 г., когато едва двамина са юноши на подуянци), постига невероятни за отбора успехи и е от най-честите гости на тлъстата комунистическата трапеза, отново подема рефрена “Репресирани сме!”. Който рефрен дава резултат, така както и през октомври 1944. В първите редици “вечните дисиденти” се подреждат като аптекарски шишета всички персони с недотам чисто минало и настояще.
Митове под стълб №1:
---------------------------------
1. Преименуванията на “Левски”.
Преименуванията на “Левски” редовите левскари свързват преди всичко с наименованията “Динамо”, “Левски-Спартак” и “Витоша”. Но забравят, че първото прекръстване е още през октомври 1944 – няколко седмици след 9-ти септември. “Левски” и пощенски футболен клуб “Княз Кирил” се обединяват в ПСК “Левси” (Пощенски спортен клуб “Левски”). Без съгласието на “Княз Кирил”, лефскарката Цола Драгойчева (Министър на пощите и член на ЦК на БКП), в чието ведомство е влизал този пощенски отбор, присъединява пощенци към “Левски”. Протоколирано обединение има. Формално. В резултат на “сделката” в новото формирование се вливат 4-5 играчи, един треньор, база и т.н. ПСК “Левски” става ведомствен отбор. И за 5 години печели 8 трофеи. С наличието на само двама свой юноши в редиците си от общо 35-36 футболисти, състезавали се за пощенци в този период. Абревиатурата ПСК отпада през 1946 година.
Преименуването от в “Динамо” става през 1949 година на базата на решение на ЦК за подобряване състоянието на физкултурата и спорта, довело до образуването на ДСО-та. ДСО “Динамо” не променя статута си на тим, финансиран от Пощите. За разлика от други отбори, които напълно изчезват или са претопени в новосъздадените ДСО-та, “Динамо” продължава да се радва на предишните си привилегии. Става шампион за 1950, а през 1953 година е на практика административно обявен за такъв.
Нито един левскар (привърженик или ръководител) не протестира. Няма нито един документиран случай на изразено недоволство. Напротив, става точно обратното. Динамовци полагат неимоверни усилия за изява на приспособенческия си характер.
Така е и през 1969 година. Преименуването в “Левски-Спартак” значително засилва “сините”. Несъгласни няма.
1985 - същото.
Като контраст на липсващите протести сред динамовци, които след 10 ноември 1989 се обявяват за дисиденти, ще посочим разделянето на ЖСК-Славия през 1971 година на Локомотив и Славия. Защо Славия и Локомотив са имали моралните сили да се изправят срещу системата и да отменят наложеното “От горе” съединение в един клуб, а “Левски” не прави нищо по този въпрос? Много просто – нямало е желание. Нямало е недоволни. Всички в Подуене с радост са приемали новите имена и новите възможности, които се откривали пред тях със слагането на милиционерски пагони.
Преименуванията се правят с бурното одобрение и подкрепа на левскарите. Те не ощетяват отборът. В един случай “Левски” доброволно се отказва от името си и се превръща в ПСК “Левски” – 1944 г.
2. ”Разформироване” след победата със 7:2 и обединение със Спартак в Левски-Спартак
Безумието на този мит е трудно да бъде проумяно. Дори и от нас, сблъсквали ли се с какви ли не парадоксални твърдения, съжденията (подавани и от хора с претенции като Б.Касабов), че обединението със Спартак (Сф) е акт на отмъщение на БКП за победата със 7:2, изумяват със своята глупост. Какво става в действителност?
С решение на ЦК на БКП се предприемат стъпки за уедряване на съществуващите клубове. ЦСКА е обединен със Септември от северната “Б” група (което не е желано от армейците), Локомотив със Славия, Левски със Спартак. Идеята за това решение е на А.Солаков (МВР) и Б.Велчев– привърженици на “Левски”. Намерението – превръщане на “Левски” в суперотбор. Ем.Николов (дългогодишен член на “синята” Управа и БФС) сподели наскоро за тъмносиньото издание на Ж.Михайлов, че не футболните качества на подуянци, а “Б.Велчев е причина да бъде преодоляна хегемонията на ЦСКА”
Спартак е на четвърто място в “А” група в продължение на 3 поредни сезона. Към 22 януари 1969 е все още носител на Купата на Съветската армия. С 8-9 национални състезатели от А и младежките национални отбори на България в редиците си. Разполага с превъзходен стадион – “Раковски”. С школа, излъчила немалко републикански шампиони при младите, традиции, медицинско оборудване.
Този отбор е подарен на “Левски” и освен, че “сините” са прикрепени към най-влиятелното ведомство в страната (МВР), получават и солидни подкрепления по всички линии.
Операцията на всичкото отгоре е извършена от А.Солаков и Борис Велчев.
В очите на някои хора описаното ПО-ГОРЕ е репресия и “разформироване”. Да се смеем ли, да плачем ли?
3. Финал 1985 година.
Безспорно, изтъркана тема. Години наред ни се набиваше в главите, че “Финал 1985” представлявал провокация спрямо “Левски-Спартак”. Забравяха се обаче бруталните и невъздържани сцени на невиждани вандалщини на самозабравилите се “сини” футболисти. Душенето, чупенето на крака, блъскането и ритането на съдията. Разбира, се преименуване на двата клуба е решение крайно, което едва ли се е налагало да бъде взето. Но пострадал е ЦСКА, не “Левски-Спартак”. Името, популярно в цял свят – ЦСКА, е подменено с нищо незначещото Средец. “Сините” продължават да тренират на “Герена” и ст.”Раковски”, ЦСКА е принуден да търси терени около София. Военните цяло лято не допускат отбора до “Н.Армия”.
Струва си да отбележим, че за изпълнения като тези на “сините” играчи от финал за купата 1985, преди 9-ти септември 1944 година “Левски” Русе (отново във финал, но за Царската купа) е разтурен от федерацията. Следователно, справедливо би било да говорим за помилване на хулиганстващите подуянски играчи, не за репресия.
4. Определението “фашистки отбор” в статия на Работническо дело.
Най-куриозният мит. Да оставим настрана факта, че такава статия просто не съществува в нито едно средство за масова информация от 1944 до 1989 и е чиста проба измислица на подуянсите пропагандатори, но самата идея да се съчини подобна легенда е идиотска.
Представете си, една организация, каквато е всеки футболен клуб, да бъде заклеймена и то не къде да е , а в “Раб.дело”, за фашистка. Какво ли би и се случило? “Фашистка” организация в тоталитарна Народна Република България до 1944, определена за такава в официоза на БКП, да продължи съществуването си?!? Немислимо!
Абсурдността на мита за “фашисткия отбор” е умопомрачителна.
БКП, която с лека ръка се справи с далеч по-мощни организации като БЗНС “Н.Петков”, Православната църква, иззе собствеността на хората, да остави един “фашистки” футболен отбор да я разиграва? Няма начин.
Друг проблем и друга тема, разбира се, представляват вдигнатите за фашистки поздрав ръце по време на финала с Македония в Скопие октомври 1942, който поздрав е запечатан и съхранен за поколенията от съвестни фоторепортери (на снимката, която беше публикувана в “24 часа” и ред печатни издания, са - Л.Стамболиев, първият с мустачките; Любомир Алдев – вратар; Захари Радев; Стефан Никушев; Стоян Стоянов; Васил Спасов; Божин Ласков – стърчи над останалите и т.н.) и почти светкавичното заставане на “правилната страна” отново след 1944 (18-ти октомври – Ц.Драгойчева). Това е съвсем друго. Поведение напълно в стил на “Приспособенец №1 в света” - “Левски”. Но то не е свързано с мит №4, защото в периода до 1950, както и след 22 януари 1969 година, “Левски” е лице на репресивния апарат на комунистическата система. Почти 25 години от общо 45 диктатура.
Повечето клубове, заклеймени за "буржоазни" след датата 9-ти септември 1944 г., са разбити.
Чавдар и Шипка от София са преименувани на Чавдар.
ФК 13 - на Спартак (София).
Ботев София и Спортклуб - на Септември.
Ботев Плодив - на БШ-45.
Спортклуб Пловдив - на СП-45
Напредък Русе - ликвидиран
С.К. Черноморец Бургас (довоенен) - ликвидиран
Тича и Владислав - преименувани на ТВП и по-късно Черно Море.
Шипченски сокол - на Спартак (Варна) ......
"Фашистите" от "Левски" не са докоснати от новата власт.
5. Игрище в центъра на София е заменено със стадион в покрайнините на града.
Прословутото игрище на “Левски”, за отнемането на което Лафчис искаше да му бъде предаден стадион “В.Левски”.
Няма да се занимаваме с външния вид на игрището на “Левски” до началото на 50-те. Сгуриен терен и една единствена трибунка с няколко реда дървени пейка – това представлява игрище “Левски”. Самото игрище се е намирало на мястото на езерото “Ариана” и част от сектор “Г” на ст.”В.Левски”. Парцелът е предоставен за ползване на с.к. “Левски” с решение от март 1924 година на общински съвет–град София.
Вестник “Спорт” от 1924 година пише:
“Мястото е между игрищата на “А.С.23” и Тенис клуба. В тази част на градината са раздадени места на 4 спортни игрища: "Колодрума", "А.С.23", "Левски" и Тенис-клуба. Този благороден жест на общинския съвет е повече от похвален и буди адмирации.
Сърадваме “Левски [твърде дълго, съобщението отрязано]"
|
ей оборудваха тия хора базата, тц-тц-тц! 
Пари нема............тренер също, абе чорбарщина 
>(снимка: натиснете тук)
