25 Февруари 2004 11:50
Диагноза Цял ден се колебая дали да не се занимавам с глупости или все пак да обърна внимание на едно интервю, с което ни е зарадвал “7 дни спорт”. Умопомрачителното интервю на окръжния прокурор в Кюстендил Ангел Байрaктарски. Накрая все пак се реших. Защото лекотата, с която могат да бъдат формулирани пред по-широка аудитория някои тези от подуенския фолклор е опасна за общественото здраве. Тя е предпоставка за възпитаване на безотговорност и олигофрения.
Пада, сериозно пада нивото на газетата на батушката, г-да “червени” фенове. Покрай заглавия от типа “Локо (Пд) гази 3:0, дърпа”, в които се разкрива цялата неподражаема прелест на българския език и покрай подобни интервюта на редови лефскари, в които те успяват да излеят душата си, а нас да оставят в недоумение. Това ли са хората, които следва да бъдат блюстители на реда и законността в страната и не е ли крайно време родолюбивата част от народните избраници да приеме един закон, с който да запрети на луди лефскари да бъдат назначавани на отговорни държавни служби? Защото народът още помни делото на Бъки Валяка, на м-р 10% и на най-младия син на Партията. Все отявлени лефскари, които, подобно на прокурор Байрактарски, също обичаха определени неща.
И понеже интервюираният е окръжен прокурор и понеже подобна длъжност не бива да бъде поверявана на всекиго, да видим какви качества притежава прокурор Байрактарски и да се запитаме докъде сме я докарали.
ЛОГИЧНОСТ. При всяко положение един прокурор задължително трябва да притежава строен мисловен процес, подчинен на логиката. Да видим дали това е достъпно на блюстителя на закона от Кюстендил?
Пети въпрос: “Кой е най-великият мач на Левски?”. Отговор: “Имам бегъл спомен от 7:2 срещу ЦСКА през 1968 г. Може би това е най-великият мач на Левски…7:1 също е нещо много голямо.” Седми въпрос: “Споделяте ли мнението, че най-големите европейски успехи на Левски са победите над ЦСКА?” Отговор: “Това е много дълга тема. Левски има редица международни успехи.” Къде е тук логиката и има ли такава. Къде е тук точният и коректен отговор на въпроса. Може ли, след като най-великият мач в твоята история е победата срещу ЦСКА със 7:2, да има нещо друго, някаква друга победа над друг европейски отбор, който да бъде по-значим и тя да бъде с по-голяма стойност? Естествено, че не, естествено, че логика няма, прокурор Байрактарски не владее това качество на мисълта, не се притеснява от това, както не се притесняват и онези, които са го назналичили на тази толкова отговорна длъжност. Естествено, че и на нас, сблъскалите се с този парадокс, не ни остава нищо друго освен да възкликнем: Горко ти, майко Българийо.
КУЛТ КЪМ ИСТИНАТА. По силата на закона, прокурор Байрактарски е овластен да вменява вини, да бъде в състояние да определя истината и да изхожда от нея. Цялата негова изповед обаче от начало до край е изпълнена с покушения срещу онова, което би следвало да бъде за него свещено. Истината. Обаче не е. Защото ако беше, той нямаше да си позволява да формулира откровени глупости от рода на “На практика ЦСКА няма по-големи успехи от Левски на международния терен. “ Мисъл, която по своето съдържание е толкова абсурдна, че дори не се нуждае от репликиране. Обаче този човек е прокурор. И това вече е страшно.
ЗДРАВОМИСЛИЕ. При всяко положение, за да успяваш да се ориентираш в житейските казуси и да можеш да претегляш поведенията, трябва да си стъпил здраво на земята и да си недостъпен за въображаеми и имагинерни идеи, да не говорим за откровени лъжи. Да не стигаш до преценки без да имаш съответните основания. Това обаче на прокурора от Кюстендил не е достъпно. И той с огромно удволствие е цитирал една лъжа от подуенския фолклор, за която не сме получили и няма да получим дори едно смислено доказателство. Лъжата, че през епохата на социализма ЦСКА е представлявал тоталитарният режим, а Лефски свободата и демокрацията. И кой при това положение е овластен в Кюстендил да следи за законноста? И къде отиваме тогава?
САМОМНИТЕЛНОСТ . Какво се получава, когато държавата е поверила в ръцете на някого огромна власт, а той по своята същност е само един самовлюбен и самомнителен индивид? Къде тогава остават шансовете на онеправданите, на оклеветените, на охулените, да стигнат до справедливост? Прокурор Байрактарски, както се оказва от интервюто, е готов да спори с всекиго, застъпвайки откровени нонсенси и лъжи. Като тези, че ЦСКА е стигнал до полуфиналите си в КЕШ, преодолявайки непретенциозни съперници, че те били обичали, а ние сме били мразели, че отборът на армията е възникнал на крилете на класовата омраза и всякакви други глупости и простотии, които могат да съществуват само в Подуяне и да бъдат разпространявани от болни мозъци. И ако тук, в тази среда, прокурор Байрактарски няма качествата и аргументите да може да спори с нас, какво се получава, когато неговата абсурдност и самомнителност, убедително демонстрирани в това интервю, в окръжната прокуратура на града Кюстендил вече са подкрепяни от силовите структури на държавната машина? Получават се предпоставки за произвол и за покушения срещу справедливостта. Всичко онова, което толкова убедително и толкова продължително констатираме в живота покрай нас.
Разбира се, лично аз можех да си спестя отвращението да тълкувам безумията, които газетата на батушката незнайно защо е решила да ни предложи. Можех. Но проблемът е сериозен. Защото лефскарщината е в състояние бавно да прониква и сериозно да руши. Тя винаги е успявала да вземе връх в критичните периоди от нашата история, когато култът към истината, към морала и справедливостта, са изтласкани от общественото съзнание и обществения интерес. Защото лефскарщината е диагноза. Заболяване, срещу което противоборството е хем трудно, хем задължително. За всеки, който подхожда към общественото здраве с отговорност и загриженост.
|