буги барабата , незнам колко си учил и ми е все тая но прочети това по-долу може и да слезеш на земята ! За лекарства си е твой проблем , аз си имам белгииско кафе и ми е много добре със него !
Роден преди 1980*
Лично послание за тези които са родени преди третото хилядолетие.
Другите няма да могат да го разберат , но ще е добре да ги подсетим.
Гледащ назад във времето, и е трудно да се помисли че сме успели да преживеем толкова дълго време.
Когато бяхме деца ние се возехме във коли без безопасни колани, нито пък балони за защита .
Детските ни стаи бяха боядисвани със оловни бои , и нашите домове бяха изолирани със азбест . Нямаше даже капачки за сигурност на бутилките със медикаменти , още по-малко на токсични препарати , даже нямаше заключалки и на гардеробите .
И когато ходехме да направим едно кръгче със колело карахме без каски.
.
Ходехме сами във града за хляб, и за мляко във алуминиева копанка която едва се затваряше. Даже пиехме вода направо от маркуча за поливане на градинката !
Какъв ужас ?!?!?!?.
Правехме си малки колички от сапунерки със старите ролкови кънки ! Даже ако си намерихме лагери си правихме и колички , и забравяхме да си направим спирачки , и се спускахме по улици и нанадолнища .
След няколко влизания във стърнищата намирахме решението за спиране .
.
Рано сутрин излизахме от къщи за да идем на училище пеша , и се връщахме много често по-тъмно когато се запалваше уличното осветление .
.
Представете си значи нямаше подвижни телефони , и човек не може да се свърже със нас по цял ден ?!?!?
.
Ядяхме сухи десерти , бисквити , една филия хляб със масло и глава чесън във ръка , а не бяхме дебели ..... и трябва да се каже че играехме почти винаги навън .
.
Пиехме по 4-5 от една и съща бутилка боза или оранжада , и никога нямаше някой умрял от това.
Играехме опасни игри , и често се наранявахме. Катерехме се по дърветата , или прескачахме оградата на съседката. По някой път имахме и падания , наранявания на колена счупени я крак я ръка , но никой не се оплакваше.
Това беше наука за живота..
По някой път се биехме между нас си, имахме посинени очи избит някой зъб, но се опитвахме да ги подценим тези неща.
.
Нямахме НИНТЕНДО, ПЛЕЙСТЕЙШЪН или Х-БОКС, без да броя видео-игрите, да не говорим за телевизия, магнетофони видео компютри и т.н.
Но имахме приятели, и ако искахме да ги видим ни оставаше само едно , да излезем на улицата и да отидем до тях да позвъним и да се видим ! Представяте ли си !?!?!? Даже без да питаме родителите си !
Как го правехме всичко това във този суров живот????
*
Ние измислихме игри, със пръчка и топка за тенис, ядехме най-различни неща , но обратно на това което ни се казва.
Рядко е да чуеш че някой е останал без едно око, или има вирусна инфекция.
Някои ученици, не бяха толкова сръчни както други. По някой път им липсваше годината и се налагаше да повтаря. Класовете и изпитите не бяха добре направени и уточнени във времето за да компенсира разликата, независимо от причините.
.
Нашите акции си бяха наши. Ние понасяхме персонално резултатите. Никой не ни криеше. Идеята да ни скрият родителите като направим някаква лудория , беше немислима. Даже нашите родители винаги взимаха страната на другите .
Това не е ли ужасно????*
Но тази генерация създаде най-добрите приемащи рискове, създатели, откриватели и.т.н. Последните 50 години ние сме във една екслозия от нови идеи и открития.
Ние имахме свободата, отговорността за нашите успехи, а така и неуспехи..
*
Но по-важното е че се научихме да живеем със всичко това.Поздравления , защото и вие сте едни от тях.
-----
За да не забравя предайте тези редове на някои други които нямаха нашия шанс да пораснат преди да се появят адвокати и правителства които да регламентират нашия живот ..... за наше добро !
-------
luongnguyen©nesnaecht©