|
18 Март 2004 08:37
Днес 18 Март Valencia C.F. S.A.D. има рожден ден.
Началото е поставено през 1919г.от двамата приятели Октавио Аугусто Милего Диас и Гонсало Медине Пернас После дошли братята Паскуали, Хулио Гаско, Андрес Бонилья, Хосе Лорка, Фернандо Марсал и Адолфо Мойя.Интересно е че първия президент (Октавио Диас) е определен с помоща на монета.
По това време във Валенсия вече имало няколко отбора : "Леванте", "Химнастико", "Испания" и "Испано". Първия мач на “Валенсия” е срещу “Химнастико” и “прилепите” губят с 0:1 , но по-важни за историята остават имената на играчите :Марко, Перис, Хулио Гаско, Марсал, Льобет, Ферре, Фернандес, Умберт, Мартинес Имбарра, Алиага и Гомес Хуанеда..
Тогава стадиона се нарича “Аргирос”- 7.ХІІ.1919г а през 1923г. е построена първата трибуна на легендарната “Месталя”.
Легендата е че един от големите фенове на отбора дал парите които дълго бил кътал за сватба.Невестата му отначало се разсърдила, но после му простила след като на въпроса “И все пак колко ме обичаш?” той и отговорил “Почти толкова , колкото и “Валенсия”
Името идва от един от каналите на р.Турия, минаващ наблизо.Първоначално стадиона е за 14 000 зрители.На новия стадион първи гостуват "Кастельон Костилия" и губят с 1:0.
Набързо “Валенсия” победила всички отбори и отборчета от околността и получили правото да играят за Купата на Краля. Лидер на отбора бил Артуро Монтесинос Монтес-190см.агресивен нападател – №1 любимец на валенсианците.
По време на Гражданската война 1936-39 стадиона е силно повреден, след като е бил сборно място за метални отломки и дори сборен пункт за затворници и концлагеристи.
През 1939г.”Месталя” вече е за 22хил.зрители , там “Валенсия” пердаши наред.От това време в летописите на отбора остават: супернападателите Епи, Амадео, Мундо, Едмундо Суарес, Ассенси и Хоростиса, вратаря Игнасио Ейсагерре, защитники Алваро и Хуан Рамон, президент клуба е Касанова, треньорите Субеллс, Монхо Енсинас, Пасарин и Хакинто Кинсосес.Създаден е и фен-клуб- "Спортист (Депортиво) Месталя".Отбора става 3 пъти шампион и 2 пъти носител на Кралската купа.
През 50-те се появява известен спад в отбора до 1954г.когато “Валенсия” печели Купата на Краля разбивайки “Барселона”.Трибуните на “Месталя” вече са за 45 000 зрители.
През 1959г.Касанова напуска отбора и късмета напуска “Месталя”
Новият президент е Хулио де Мигел Мартинес де Буханди. Започват и участията на “Валенсия”в евротурнирите. През сезона 1961/1962 "Валенсия" смели по своя път "Ноттингам Форест", "Лозана", миланския "Интер" (2:0 и 3:3). На полуфинала срещат страшните по това време будапещенски "МТК". В къщи "Валенсия" “скромно” победила унгарците 3:0, но като гости ги разбиват насред Будапеща 7:3!
На финала се срещат стари познати "Валенсия" и "Барселона".
6:2 на “Месталя”!!!
На “Ноу Камп” равен - 1:1.
Имената на победителите : Самора, Пикуе, Куинсосес, Местре, Састре, Кикао, Ектор Нунес, Гуиллот, Валдо, Рибелес и Йосу.
През сезона 1962/63 "Валенсия" мимоходом отстранява "Селтик", "Дунфермлайн", "Хайберниън", "Рома" (3:0, 0:1), а на финала "Динамо" (Загреб) (0:1 и 2:0).
През сезоните 1966/67 и 1970/71 "Валенсия" завоювала четвърта Купа, а после за четвърти път печели Примера.. Легендите от онзи период са: вратаря Абелардо, нападателите Кларамунт и Валдес, Кино, Адорно и Лико.
В края на 70-те "Валенсия" печели нови трофеи. Нов треньор от Парагвай Ериберто Йерро привлича нови велики играчи: Кастелянес, Карретте и Ботубота.
На пътя им към поредната Купа през сезона 1978/79 отново застава "Барселона".
Първия мач на "Ноу Камп" завършва с умопомръчителна загуба за "Валенсия" 1:4. Но на "Барса" и предстои гостуване на “Месталя” и там -4:0.
Подред са отстранени "Алавес" и "Валеядолид".
А на финала страшилището "Реал Мадрид". Победа 2:0!!!
Герой на мача – аржентинският нападател Марио Кемпес.
Победителите: Мансанедо, Каррете, Ариас, Ботубот, Черверо, Бонхоф, Кастелянос, Солсон, Саура, Кемпес и Дарио Фелман.
Следва нов удар в Европа. По пътя към завоюването на Купата на УЕФА жертвите са : "ФК Копенхаген", "Глазгоу Рейнджърс", "Барса", "Нант" и "Арсенал".
Същата година "Валенсия" печели Суперкупата на Европа побеждавайки "Ноттингам Форест".
После следват 20 години – крах. “Валенсия” изпада в Сегунда дивизион
През 1987г.се връщат в Примера.
През 1994 год. Идва новия президент Фернандо Ройг.
Привлечени са играчи от голяма класа – вратаря Андони Субисаррета, младия талантлив халф Гаиска Мендиета, нападателите Олег Саленко и Предраг Миятович. Новия треньор е бразилец Карлуш Алберту Паррейра. Но и големия треньор се проваля, тогава Ройг освобождава всички без Мендиета. До 1999 год. в "Валенсия" играят световни звезди: Ромариу, Клаудио Лопес, Ариел Ортега, Адриан Илие. Треньор е Клаудио Раниери. И трофеите не закъсняват – Купа и Суперкупа на Испания с Раниери през 1999 год. Идват и новите звезди на "Валенсия" :Канисарес, Англома, М.Джукич, А.Рош, Карбони, Мендиета, Л.Миля, Фаринос, Влаович и Илие. Но Раньери си тръгва, и идва още по добър треньор Ектор Купер. Макар че не печели нищо с "Валенсии", той поставя основите на днешната .
Купер два пъти стига до финал на Шампионската лига с "Валенсия" в 2000 и 2001 г, но губи от "Реал" с 0:3 и от мюнхенския "Байерн" след дузпи. Постига с "Валенсией" и второ място в Първенството 1999/2000. Своя път в Европа започват Гаиска Мендиета, Клаудио Лопес, Франсиско Фаринос и Херард,
С нов треньор Рафи Бенитес “Валенсия” става Шампион на Испания в сезона 2001/2002.
Имената шампионите: Канисарес, Англома, Карбони, Р.Айяла, Пелегрино, М.Джукич, Фабиу Аурелиу, Марчена, Курро Торрес, Руфете, Бараха, Албелда, Де лос Сантос, Пабло Аймар, Адриан Илие, Ангуло, Миста, Висенте, Салва, Хуан Санчес, Джон Карю.
А голмайстор на първенството става полузащитника Рубен Бараха.
“Месталя” е известна с несиметричните си почти отвесни трибуни: – «Гол Сур», «Гол Норте», «Града дел Мар»а мача с “МU”в ШЛ `2001г.е наблюдаван от 53 000 зрители.
Освен празника на отбора 19.ІІІ.е и деня на Свети Йосиф , голям празник и за града.
Спортната база на отбора се нарича “Рос Касерес” на името на 17-я президент Франсиско Рос Касерес (1974г.) Преди футболистите на “Валенсия” тренирали в близкото градче Бенимаре.
Днешната база започва да се строи на 19.ІІ.1992г.
Современната спортна база на клуба е разположена на 180.000 кв. м.
Там е разположена детската школа и съвременен Център за рехабилитация: физиотерапевти, масажисти, стоматолог, сауна и басейн.Фитнес.
В централното здание има хотел за футболистите , столова, аудио-видео зала, стадион за 3 000 зрители (тук мачовете си играе дубъла) и още няколко тренировъчни игрища.
. 5 пъти Шампион на Испания
Сезон 1941/42
Сезон 1943/44
Сезон 1946/47
Сезон 1970/71
Сезон 2001/02
6 Купи на Испания
1941
1941
1954
1967
1979
1999
1 Суперкупа на Испания
1999
3 купи на УЕФА
1961/62
1962/63
1979/80
1 Суперкупа на Европа
1980/81
На 27 септември`2003 Валенсия разби на “Местая” шампиона Реал с 2:0 с попадения на Миста и Оливейра. Започва ли походът на валенсианци към втора титла за три години, запитаха се феновете на испанския футбол, след като точно тимът на Аймар и Бараха нанесе първото поражение на Белия балет в Испания.
Можем да спечелим още много титли, това е само началото - заяви през 2002 г. Аймар. - Имаме сили да сложим край на хегемонията на Реал. След това обаче нещата се пообъркаха, аржентинецът бе контузен, Реал събра най-добрите футболисти и т.н, но най-важното е опитите да не спират.
Когато Белия балет или Барселона имат проблеми с формата или концентрацията, това винаги се наказва от Валенсия, обичат да казват испанските журналисти. И често добавят - понякога и от Депортиво. Но все пак Валенсия е по-близо до лидерите през годините, докато тимът от Ла Коруня влезе сред големите в последните десетина години.
В същото това време Валенсия стигна два пъти до финал на Шампионската лига, а малко по-късно спечели и испанския шампионат - върхът на поредното прераждане на тима, с поредната аржинтинска звезда, повела отбора напред. Много често Аймар е сравняван с легендите Ди Стефано и Кемпес, както и с предшественика си Клаудио Лопес. Той обаче е уверен, че може да даде повече от тримата именити аржентинци на Валенсия и с идването си в отбора помоли феновете за съвсем малко търпение, за да се сработи отбора. Преди Аймар и съотборниците му да триумфират през 2002 г, Валенсия имаше само четири титли, последната от които от 1971 г. Все пак воденият от Марио Кемпес отбор успя да спечели КНК през 1980 г, но това бе наистина последният трофей до началото на новия век.
Според испанските медии възраждането на клуба започва през 1994 г., когато начело застава харизматичният бизнесмен Франциско Роиг. Той тържествено обещава на феновете да върне славните времена на Валенсия и се захваща с купуване на авторитетни треньори, които да изправят тима на крака - Гуус Хидинк, Карлос Алберто Перейра, Луис Арагонес и Хорхе Валдано бяха сред първите, привлечени в клуба. Без съмнение Валенсия е най-футболният град в Испания, “Местая” винаги е пълен, а феновете са повече от лоялни към тима, подкрепят го до последната минута без значение какъв е резултата. Легендарният фен на Испания Маноло, който стана символ на националния отбор, бе собственик на бар, недалеч от “Местая”. Него медиите го даваха като пример за феновете на Валенсия, за да разберат съперниците им с какво им предстои да се срещнат - на трибуните и терена.
След първоначалните усилия от средата на 90-те години, за успешен период се приема пристигането в тима на Клаудио Раниери, днешният наставник на Челси. По това време дори звезди като Ромарио и Ариел Ортега не могат да измъкнат състава от посредствеността, но често не се и опитват достатъчно сериозно. Вестниците на няколко пъти в рамките на месец в края на 1998 г напомнят, че повечето звезди на тима да дошли в отбора заради плажа, виното и хубавото време, вместо да се опитат да спечелят нещо с фланелката на Валенсия. Раниери се захваща с решаването на всички игрови проблеми, и почти веднага успява да осъществи пробив. Италианецът дава летящ старт на кариерите на две от най-големите звезди в историята на Валенсия - Клудио Лопес “Въшката” и Гаиска Мендиета. По това време аржентинецът е най-бързият играч в испанския футбол, а както казва Марадона: “Мендиета има само един недостатък - не е аржентинец”. Познато нали, но пък е вярно
Българската връзка с Валенсия.
Шест сезона за “Валенсия” играе нападателя на ЦСКА и нац.отбор Любослав Пенев.
1978-79 Купа на УЕФА
1/32 финали
13 септеври 1978 г. – 1/32 финал
ЦСКА – Валенсия (Испания) 2:1
Съдия: Томас (Уелс)
Стадион: Васил Левски – 45000 зрители
Въпреки дъждовното време интересът към мача е голям, защото в състава на гостите от Испания е и аржентинският ас Марио Кемпес, който съвсем скоро е станал световен шампион с Арженитина и голмайстор на “Мундиал’78” с шест попадения.
Състав на ЦСКА: Й. Филипов, Ив. Зафиров, Г. Димитров, Ц. Василев, Б. Колев, Б. Средков, Цв. Йончев, Пл. Марков, Сп. Джевизов, Н. Христов (70-Вълков).
Състав на Валенсия: Мансанедо, Карете (74-Палмер), Серверо, Кордеро, Ботубот, Ариас, Саура, Бонхоф, Фелман, Кастеланос (61-Солсона), Кемпес.
Голмайстори: 1:0 Джевизов (7), 2:0 Христов (54), 2:1 Солсона (71).
Още от началото Спас Джевизов с глава открива резултата. Георги Димитров прави отличен дебют на международната сцена. В 39-ата минута Фелман е спрян непозволено в наказателното поле, но дузпата на Кемпес е спасена блестящо от Филипов. След 2:0 настъпва известно отпускане в редиците на червените, което веднага е наказано от испанците. Влезлият в игра Солсона с волле намира мрежата.
Ето още една връзка.На този мач в 70 мин.коментатора по ТV съобщава:
“Ето че на терена се появява още един Марио, но не Марио Кемпес а Марио Вълков”
Марио Вълков е баща на настоящия играч на Ц С К А
№16. Красен Вълков - нападател
рождена дата: 18.03.1985
височина: 174 см, тегло: 67 кг
националност: Българин, Перник
семеен статус: неженен
предишни ФК: Юноша на ЦСКА
27 септември 1978 г. – 1/32 финал, реванш
Валенсия (Испания) – ЦСКА 4:1
Съдия: Ван Гьорек (Белгия)
Стадион: Луис Касанова – 50000 зрители
Към мача е проявен огромен интерес въпреки топлото и задушно време. Както обещават и двамата треьори преди мача, отборите залагат на нападателното начало и се зареждат с атаки и към двете врати.
Състав на Валенсия: Мансанедо, Ботубот, Карете, Кордеро, Серверо, Ариас, Бонхоф, Фелман, Саура, Солсона, Кемпес.
Състав на ЦСКА: Й. Филипов, Ив. Зафиров, Г. Димитров, Ц. Василев, Б. Колев, Б. Средков, Цв. Йончев, Пл. Марков, М. Горанов, Сп. Джевизов, Н. Христов.
Голмайстори: 1:0 Саура (16), 1:1 Христов (17), 2:1 Фелман (53), 3:1 Саура (82), 4:1 Кемпес (87).
Неслучайно само в разстояние на минута противниците си разменят по един гол, което е много добре за армейците. Саура открива резултата след двойно подаване с Кемпес и мощен удар, а Христов с плонж с глава оползотворява пробив на Средков и изравнява. Първото полувреме е за отбора на ЦСКА, който надиграва испанците по всички линии. Дори в 35-ата минута Марков разтърсва гредата над Мансанедо.
В 53-ата минута Фелман прави резултата 2:1 и вече към края на второто полувреме, когато всички очакват продължения, Колев прави груба грешка в отбрана, която води до 3:1. След този гол за Валенсия не е проблем да увеличи още веднъж резултата.
След мача вестник "Леванте" пише: "Не можем да обясним на уважаемия читател, който ще чете тези редове и не е бил на мача, как резултатът е станал 4:1, след като през цялото време доминираха противниците. Резултатът е лъжлив, защото ЦСКА можеше да изхвърли зад борда отбора на Марсел Доминго. Беше срамно да се наблюдава Валенсия, разстроена във всички линии. Беше срамно да се гледа как българските нападатели преминават като през филтър нашата отбрана. На зеленото поле съществуваше само един колектив – този на ЦСКА и... нищо повече. Българите бяха тактически и физически по-добри."
|
еротика от http://www.leski.orc 
