Интересно е да се прочете ще се скъсате де се смеете ! Вервайте ми , е който иска де ?!?
Честваме, та се скъсваме
(ТРУД) - 2004/3/25
--------------------------------------------------------------------------------
Приемането ни в НАТО е съпроводено с мащабна правителствена програма за всенародни тържества по случая. На пазара ще се появят натовска бира и вино, събитието ще бъде увековечено върху пощенска марка, специална монета и възпоменателен медал. Ще има и специален подарък от българското правителство за Главната квартира в Брюксел на стойност до 1000 евро (що пък не до 2000 лева, така и така транспортните разходи (500) са предвидени във все още националната ни валута - лева?). Втори април ще бъде почивен
ден, а вечерта ще има концерти и стрийтпарад (демек - парад по улиците, ама стрийт звучи по натовско).
Както се вижда, нема лабаво. Направо ще ударим о земята разните му там чехи, поляци и унгарци, които, влизайки в НАТО преди пет години, така и не направиха нищо запомнящо се по темата. Голяма работа, че в Чехия предавали церемонията по влизането в пакта на живо по телевизията, а в Унгария денят бил почивен. И ние ще го направим, колко му е. Но къде са им стрийтпарадите, как пък чехите не се сетиха да пуснат една натовска „Старопрамен", унгарците - едно токайско натовско вино, а поляците - една натовска „Зубровка"? Защо нямаше концерти в Прага, Будапеща и Варшава, нима те си нямат техни Д2 и „Щурците"? Имат си. Ама си нямат традиции тия страни, това е положението. Може да сме по-бедни от тези страни, но пък знаем как да честваме. Свое, чуждо - няма значение, щом трябва да се чества - честваме, та се скъсваме. Ама това, че правителствената програма за общонародни тържества напомня едни други времена - кой ти го помни, важното е да се леят бири и оркестърът да свири. Купон да става. Да ни запомни светът кога сме в НАТО влизали. Като че ли иначе светът няма да забележи!
Впрочем натегацията вече започна. Културният министър Абрашевсе отчете с „Фанфари за НАТО", а рок-банди спретнаха концерти на открито.
Живеем в междинно време, когато старото не е забравено, а новото, ако го има, още не е усвоено. Затова правителствената програма доста мяза на едни други програми (съвместни на ЦК на БКП, Министерския съвет и профсъюзите) от близкото минало незабравимо, когато отбелязвахме събития, кое от кое по-историческо за които обаче днес едва ли някой се сеща. Малък народ сме и все гледаме да мерим аршин с големите. И все се повтаря едно и също - хвърляме се в прегръдките на поредния голям брат. С еднакъв ентусиазъм българите посрещат германските войски през 1941 г. и съветските само три години по-късно. Обичаме силния, но с удоволствие бием шута на довчерашния силен. Избивайки комплекси за малоценност, все гледаме да се вмъкнем в кожата на днешния силен, да се идентифицираме с него. Най-лесно това става, като честваме негови празници като свои, като кръщаваме децата си с гръмки имена като Ленин, Сталин, Мао Цзедун. Като масово се изучава езикът на съответния силен - немски, руски, английски и се вмъкват думи от тези езици в разговорната ни реч. Като стрийтпарад.
Примери колкото щеш. Особено през годините на т.нар. социалистическо развитие.
През декември 1949 г. се навършват 70 години от рождението на Сталин. Слагаческа България, станала верен съюзник на СССР, отбелязва това събитие така, както дотогава едва ли е честван българин. Програмата за всенародно отбелязване на събитието върви месеци наред. На името на вожда на прогресивното човечество се кръщават град, язовир, най-високият връх на Балканите, заводи, фабрики, улици и булеварди, издигат се паметници. Трудови колективи посвещават рекордните си постижения на др. Сталин. В „Работническо дело" само в един брой неговото име се среща над 300 пъти. Певци песни за него пеят, поети пишат стихове.
Оттогава този тертип се повтаря в малки модификации близо четири десетилетия.
България чества съветския национален празник? ноември като свой със специално решение на политбюро на ЦК на БКП, появяващо се на първа страница на „Работническо дело" в навечерието на светлата дата. Повече от три десетилетия страната нямаше футболен турнир за Купата на България, а такъв за купата на Съветската армия.
Победителят в него участваше в европейския турнир за купата на носители на национални купи! В тая връзка колко му е сега да спретнем един турнир за купата на НАТО! Ако спортният министър Лучано го предложи, дали някои ще посмее да му откаже?! Едва ли.
През 1970 г. се навършиха сто години от рождението на Ленин. Отново имаше национална програма за честването и като зачествахме - та цяла година.В столицата бе открит паметник на Илич, на който после български партийни и държавни ръководители полагаха венци. „Партиздат" пусна в масов тираж ново луксозно издание на събраните съчинения на Ленин. По кината се въртяха филми, в театрите се поставяха постановки, в които главен герой бе Той. На хората така им писна и Ленин, и ленинизма, че се случи нещо, непредвидено в програмата - тръгнаха вицове за вожда и учителя.
Чествахме чуждото, но и нашето не забравяхме. Родни натегачи често се озоваваха в комично положение, дойдеше ли кръгла или полукръгла годишнина от 9 септември. Така например някой бе решил на кутиите с обикновен локум да се напише и 25 години. И се получи „25 години обикновен локум”.
Не че не си беше така, но не бе включено в програмата за всенародни тържества. Същото стана и с „30 години български цирк".
Така, както сега честваме НАТО, преди чествахме Тато. По повод славната 70-годишнина на др. Тодор Живков в родния му Правец му бе вдигнат паметник (по време на перестройката бе премахнат, по случай 90 г. от рождението му пак бе вдигнат). Появи се филмът „Човекът от народа", излезе сборникът „Син на своето време". Самородни народни таланти запяха песента за Янко (партизанското име на Живков), който с голи ръце побеждава мечка стръвница (разбирай фашизма).
По повод славни наши и чужди годишнини в България се организираха масови работническо-селски спартакиади на стадион „Васил Левски", където младежи с телата си изписваха „Към комунизъм" или „Да живее БКП". Къде дремят сегашни отговорни фактори, та още не са организирали една такава спартакиада, та цяло НАТО, барабар с кандидат-членките да потрепери! Хем националният стадион е обновен и плаче за нещо по така!
Бледа реминисценция на всенародното честване на годишнини на наши и чужди дейци бе миналогодишния крос по „Цариградско шосе" в чест на 66-ия рожден ден на премиера Симеон Сакскобургготски, в който се включиха само 6 души. Повече натегачи нямаше, но пък основната пътна артерия на София бе затворена 4 часа, което предизвика обратния на очаквания ефект. Срамота!
Така че, братя.било каквото било, ама я дайте да откликнем на правителствената програма, да я дообогатим творчески и да посрещнем достойно славната дата 2 април. Пък току-виж и по Си Ен Ен и Евронюз ни дали!
С натовско светло към светлото бъдеще!
Автор: Тодор ТОКИН
Редактирано от - nesnaecht на 26/3/2004 г/ 10:49:07
те (както го списва моят сърдечен приятел Лари)?