"Беше ми детска мечта да работя тази професия. Обичам полицията, обичам реда, дисциплината. Искам да уча, да се развивам и то определено в тая насока", казва 28-годишният сержант Константин Райков. Той е един от полицаите, които работят в столичния ромски квартал "Факултето". И самият той е ром.

"Какъвто и да си - ром, българин, по душа като си полицай, няма значение", убеден е младият служител на МВР.

Той има средно образование. Завършил е СПТУ по индустриализирано строителство "Никола Парапунов" в София. Специалност монтажни и вентилационни инсталации.

"Благодарение на родителите си съм стигнал дотук, много съм им благодарен, че са ме възпитавали така, че да съм сега на това място. Създали са ни атмосфера, учили сме, затова сме грамотни, аз и сестра ми", хвали ги той.

Баща му е сред първите таксиджии в столицата, майка му е била хигиенистка на стадион "Васил Левски".

След казармата Константин работи каквото намери - строителен работник, таксиметров шофьор. Скоро обаче започва в ромската организация "Фондация за развитието на ромската младеж", която действа на територията на квартала. Неин директор е не кой да е, а собствената му сестра. Константин става координатор на проект за снабдяване на населението във "Факултето" с новите документи за самоличност. По онова време почти никой няма такива.

"Действахме в тясно сътрудничество с полицията, нашата работа беше като дойде неграмотният ром и каже: "Аз не мога да пиша, не мога да чета", ние едно на ръка, че му попълваме заявлението, ами му помагахме да си събере необходимите данни за ЕГН, акт за раждане и т. н. Още има хора, които продължават да си вадят лични карти", разказва полицаят.

Работата във фондацията обаче не му била съвсем по сърце. И преди 2 години решава твърдо, че ще стане полицай. Подава документи, минава всички изпити и психотестове, одобряват го и изкарва 6 месеца в полицейската школа в Долни Богров. Тогава от 20-30 кандидати за сержанти в столичната полиция, показва най-висок коефициент за интелигентност. Самият той скромно навежда глава, щом заговарям за това и се оказва, че дори не знае какво е IQ-то му.

"Общо взето да ви кажа нямах трудности, тестът беше лесен, всеки по-грамотен може да го мине. Всичко мина добре, никой не ми е направил забележка,



не съм усетил някаква дискриминация,



и до ден днешен с колегите сме си ръка за ръка", казва ромът.

"Имам приятел полицай, който работи в друг квартал, мургаво е момчето, обаче не знам дали е ром, не ми е било на акъла да го питам, откровено да ви кажа. Това наистина никак не е популярна професия сред ромите, някои се изненадват, но досега никой не е реагирал зле срещу мен. Те не ме възприемат толкова като ром, а като полицай, аз ги чувам какво си говорят: тоя българин ли е, какъв е? Дори повечето сега ме гледат с малко повече уважение, така го чувствам", казва сержантът. Очаква, че е възможно някой от съкварталците му, които обичайно крадат, да го хули заради това, че едва ли не предава общността, но на всички би казал: "Законът е един и същ за всички".

От септември миналата година Константин изпълнява длъжността младши районен инспектор във "Факултето". С него работят още трима униформени - българи - двама сержанти и един офицер. Работим с него абсолютно нормално, даже идеално, казват те за Константин.

Нямат нощни дежурства, заети са от 8 до 18 ч, освен когато помагат на оперативни работници при спецоперации. През деня не стават толкова престъпления и затова досега в половингодишния стаж на серж. Райков не е случвало да залавя бандит на местопрестъплението.

"Скоро получихме сигнал, че в момента разбиват клуб на БСП до бившите виетнамски общежития. Очакваш като пристигнеш да завариш някой, да го заловиш, това се чака от нас. Обаче те явно реагират по-бързо, как стига до тях информацията не знам, но бяха изчезнали", малко разочарован е Константин.

Той обаче не се изживява като Рамбо.

"И да ми се наложи, не бих посегнал към оръжието даже, просто сърце не ми дава,



аз съм хуманист, който обича хората,



не мога да отнема аз човешки живот, глупости! Трябва да е ситуация, в която примерно да видя, че някой е опрял пистолет в челото на дете, за да реагирам", казва полицаят.

Затова със задоволство казва, че засега в кариерата му убийства не е имало и дай Боже да няма. И изнасилвания не се случвали, не е засичал и наркопласьор или някой с оръжие.

Всеки ден серж. Райков и колегите му си набелязват маршрути, който обикалят. Пеша. Не стигат пари да им се осигури служебна кола. Не че улиците там са много подходящи. Понякога идват техни колеги с автомобили, които се оплакват, че са ги изпочупили в огромните дупки.

В квартала живеят над 30 000, но сержантът отговаря за район с около 4-5000 население. Основната му работа е да връчва призовки на "някой съгрешил пред закона гражданин" или да им дава наказателни постановления, повечето за неносене на лична карта и липса на застраховка "Гражданска отговорност".

"Докато бях в школата всеки ме плашеше, че ще ми е много трудно във "Факултето". Да, трудно е, но не защото работата не е напрегната, поне на мен не ми е, сложно е да се оформят преписки, да предупредиш нарушителя по член еди кой си от от закона", казва Константин и поглежда към книжка със Закона за МВР, която стои на бюрото му. Твърди, че често се опира на него. Последния път негов колега бил нападнат от разярен гражданин и се наложило да му сложи белезници. Писахме докладна за използване на помощни средства, не може така



без нищо - хващаш човек и му слагаш белезници,



сериозно казва полицаят.

Иначе той работи главно по най-характерните за този квартал престъпления - кражбите. Най-много ромите налитали на желязо. Напоследък започнали да свалят радиаторите на парното в общежитията. Вече е практика и ромки да се женят фиктивно за чужденци. Така те си уреждат пребиваването у нас, а лъжебулките получават за услугата парично възнаграждение. Тарифата е около 100 лева, така че на мераклиите - предимно иракчани, пакистанци и тук-там някой румънец, им излиза доста евтино. Работата на сержанта е да ги открие, но те разбира се не живеят на адресите на своите фиктивни съпруги.

Всеки ден от 17 до 18 часа, в малката сграда, която играе ролята на полицейски участък в квартала, Константин и колегите му имат приемен ден. Не идват много хора, понякога по двама-трима, друг път не се появява никой.

"Като обикаляме по улиците и хората ни казват така и така това ни е болката, отиди да предупредиш еди кой си. Може би поради ниската грамотност, жалбите ги приемаме едва ли не устно, общо взето



страх ги е да идват, да не

каже някой, че са доносници



Специфично е да работиш в този квартал", казва един от колегите на Константин.

В деня, в който екипът ни е при серж. Райков, е дъждовно. В в такова време ромите предпочитат да си стоят вкъщи и шансът ни да видим как ром се оплаква на ром полицай от престъпление, съвсем намалява. Спираме случайно минаващ младеж.

"Не съм идвал тук досега, но бих дошъл, не се притеснявам от полицаите" - видимо притеснен уверява 20-годишният Асен, общ работник на строеж. - "Много е хубаво, че има ром полицай, щото като го знаят, ги е страх да крадат, да пипат, вече в квартала всички го познават и не съм чул някой да казва нещо лошо, даже на него му имаме повече доверие, отколкото на българите полицаи", твърди ромското момче.

А сержантът усмихнат разказва как благодарни жители на квартала идват да му кажат колко са възхитени от него и се радват, че го има. Затова е доволен от работата си, нищо, че заплатата не му стига. В семейното гнездо се оправят благодарение на това, че жената работи. Константин не е женен, но от 6 години живее с любимата си, с която имат 5-годишен син Методи. Тя работи като хигиенистка в супермаркет "Рамстор". Когато заделят пари, той включва мобилния си телефон. С прима-карта е, с постоянни такси би му излязло много скъпо. Добре че от общината дават на него и колегите му безплатни фонокарти. За по 5 лева, но с ограничения стигат.

Жената на сержанта не иска той да си търси по-добре платена и спокойна работа.

"Тя ми каза така: за хората си полицай, за мене си съпруг! И общо взето не се притеснява за мен, аз съм й обяснил, че това не е професия, каквато си мислят някои хора - екшън, такива работи. Това е нормална професия, която си иска внимателно, добро отношение към хората, да ги посрещнеш, да разбереш какви са им болките, мъките, с каквото можеш да им помогнеш", убеден е Константин.