|
07 Април 2004 22:02
Събитията в Ирак приличат на ислямска революция
Необходимо е българският данъкоплатец да знае ясно защо стои българския батальон в Кербала
БОЯН ЧУКОВ, Център за регионални и конфесионални изследвания
Последните събития в Ирак започват все повече да приличат на начало на иракска ислямска революция. Могат да се направят редица паралели с това, което се случи в Иран през 1979 г. Стратегията и тактиката на шейх Моктада ал Садр почти съвпада с тези, които ползваше аятолах Рохула Хомейни. Нека да напомним, че на времето си редица анализатори не обърнаха достатъчно внимание, подценяваха събитията в Иран, а един наш мастит "журналист-наблюдател" по онова време се обзалагаше, че "аятоласите в Техеран няма да се задържат и една година на власт". А те съвсем скоро празнуваха 25-годишнина от ислямската революция.
За да се оцени правилно обстановката в Ирак, би трябвало да ситуираме събитията от последните няколко дни в регионален и глобален план. Историята на страната винаги е била свързвана с нефта и интересите, които имат "постоянните фактори". Всички драстични събития през последните два века са свързани с черното злато в региона.Сред тях са опитът с голямото арабско въстание на Рашид ал Гаилани, бунтът на кюрдите начело с Мустафа Барзани, създаването през 1955 г. на Багдадския пакт, свалянето на иракската монархия през 1958 г. . Следва излизането на Ирак от Багдадския пакт, експроприацията през 1961 г. на залежите, които бяха взети на концесия от компанията "Ирак петролеум", превратите 1963 и 1968 г. , провъзгласяването на Иракски Кюрдистан през 1974 г. После идва ирано-иракският конфликт, войната в Кувейт, "Пустинна буря" и сегашната война на англо-американската коалиция. Всички тези събития са нефтени щрихи от историята на многострадалния иракски народ.
Стотици американски морски пехотинци бяха пратени в иракския град Фалуджа, за да потушават сблъсъците там.
Снимка: Монитор
Ирак е втората по запаси(11%) на нефт страна в света. Има обаче едно изключително предимство. За един иракски барел се инвестират едва 30 цента. За сравнение в Саудитска Арабия тази сума е 70-90 цента, в Северно море на платформите във водата 6-7 щ. долара, а в северните райони на Руската федерация необходимата инвестиция достига до 8-10 щ. долара.
Войната в Ирак постави от двете различни страни на барикадите англо-американския капитал, а от другата страна се оказаха "изгонените" германски капитали. Германия бе най-големият инвеститор в месопотамския нефт заедно с Франция, чието участие в експлоатацията на иракските нефтени находища не отговаряше на интересите на Англия и САЩ. Руската федерация в лицето на "Лукойл" загуби около 4 млрд. долара, вложени предимно в находището Курна-2.
Моктада ал Садр е един от лидерите на шиитската общност в Ирак. Той е по-скоро политически лидер, отколкото духовен. Не може да се сравнява с аятолах Али Систани, който е в момента духовния лидер на шиитите. Младият Садр има респектиращо фамилно минало. Неговият баща, аятолах Мохамед Садек Садр е убит зверски през 1999 г. от Саддам Хюсеин. Багдадският тиранин е ликвидирал физически през 1980 г. и чичото на Садр-младши, известния шиитски водач Мохамед Бакр. Зад Моктада ал Садр стоят най-бедните, най-младите и най-неграмотните членове на шиитската общност в Ирак. Младият водач много бързо разбра, че без въоръжени формирования е трудно да достигне до желаната от него цел. Садър-младши успя да сформира въоръжено опълчение. "Армията на Махди"( Махди е известният 12-ти имам на шиитите, който е изчезнал и се очаква съгласно преданието да се върне в деня на решителната битка между Злото и Доброто). "Армията на Махди" е с численост 10 000 човека и е въоръжена с леко и тежко огнестрелно оръжие.
Миналата година от изгнание в Лондон в Ирак се завърна Абдел-Маджид ел Хои, син на голям шиитски авторитет убит от Садам Хюсеин. "Английското" протеже бе убито през април 2003 г. от телохранителите на Моктада при излизането му от една джамия. От иранско изгнание се завърна и аятолах Мохамед Бакр ел Хаким, който бе също кандидат-водач на шиитите в Ирак. Той бе убит няколко месеца след Абдел-Маджид ел Хои и по този начин пътят на напористия Садр-младши бе разчистен сравнително добре. Великият аятолах Али Систани не обича да се показва на публични места и има съществен недостатък- не говори добре на арабски. Нещо повече, докато Моктада е лежал по затворите на Саддам Хюсеин, аятолах Систани е бил в емиграция в Иран. На Рохула Хомеини преди време също така една поредица от убийства на негови конкуренти му разчисти пътя към властта.
Моктада ел Садр се е настанил отдавна в столицата на страната. Кварталът на шиитите в Багдад носи името Садр, в чест на Мохамед Садек Садр. Шиитите в столицата имат собствено управление, паралелно на официалната власт. Функционират общински, образователни, медицински и социални служби подчинени на младия шиитски лидер. Нещо повече, налице са "съдилища", които съдят съгласно шериата ( ислямски закони). Съдиите са млади студенти-юристи и много напомнят на талибаните в Афганистан. Мокдада си позволи да "издаде" и фетфа, която забранява ползване на видео и пиене на ликьор в квартала Садр.
Стратегията на съпротивата в Ирак силно напомня на подхода, чрез който Рохула Хомеини завзе властта в Иран както и елементи от подхода на Хизбула за настаняване в Ливан.
В началото, след влизането на американците в Багдад, всичко се стоварваше върху "вездесъщия" Саддам Хюсеин. После се оказа, че това е един стар и болен човек, от когото едва ли нещо е зависело.
Стратегията на съпротивата в Ирак може да се прецизира със следните основни моменти:
- терористични акции срещу военните бази, представителства и учреждения на коалицията;
- терористични акции срещу марионетното временно правителство и местни колаборационни власти и активисти;
- "кадифена революция" чрез масови протестни акции и манифестации за оказване на натиск "от улицата";
- препятстване на патрулната дейност на коалиционните сили, постоянен психологически тормоз на военните контингенти и постоянна заплаха от военно нападение, с цел локализиране и капсулиране (обкръжаване) в постоянните им бази;
- завземане на свободни от военно присъствие територии, обществени сгради и учреждения и установяване на местни органи на властта за самоуправление и отбрана под формата на ислямски "съвети" и " комитети" по примера на ислямската революция в Иран;
- изграждане на единен фронт за прогонване на интервентите от цялата територия на страната и създаване на ислямска република Ирак.
Най-вероятно Моктада ел Садр да се опита да реализира горната схема за действие. Френски телевизионен канал съобщи, че между шиитите и сунитите в Ирак най-вероятно има договорка за обединяване на усилията срещу окупационните сили. Ако това се окаже вярно, то Моктада увеличава сериозно шансовете си за успех.
Не трябва да изпускаме и факта, че арабският свят не е очарован от широкомащабната американската програма за неговото демократизиране наречена "Велик Близък Изток". Против плановете на САЩ остро се изказаха и съюзници на Вашингтон като Египет, Йордания и др. Повече от ясно е, че ако американците наложат своята формула в Ирак, то ще се заемат в близко бъдеще и с ваксинирането на "демокрация" в останала част от "Великия Близък Изток". Съдбата на Сирия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ зависят от развитието на обстановката в Ирак. До юни месец има още време, когато G8 ще се събере и ще обсъжда американския проект "Велик Близък Изток".
Събитията в Ирак могат да се развият доста неочаквано за всички. Особено ако англичаните преценят, че развитието на обстановката застрашава добрите им позиции в региона, които те безспорно имат. Да не забравяме, че Британската империя се е отличавала с изключителна интелигентност и гъвкавост, когато е трябвало да защитава своите интереси. Все пак прави впечатление, че жертвите в Ирак от страна на британския контингент са доста по-малко по сравнение с американските им съюзници.
Сега е моментът и България да осмисли своето присъствие в Ирак, особено на фона на евентуалните събития в страната. Очевидно е, че министерството на отбраната ще има сериозни проблеми с набирането на кадри за евентуален трети батальон за изпращане в Ирак. Но това е най-малкият проблем. Вече сме членове на НАТО и би трябвало да се замислим сериозно за външната си политика. НАТО не е хомогенен блок и всеки си търси интересите. Време е и ние да потърсим своите. Необходимо е българският данъкоплатец да знае ясно защо стои българския батальон в Кербала. Ще ни опростят ли част от външния дълг като на Полша или ще ни върнат иракския заем? Иначе номера с "борбата срещу световния тероризъм" вече и в детската градина децата разбраха, че всеки си води "борбата" така както му диктуват националните интереси. Можем да вземем пример от Тони Блеър, който отиде на крака при Кадафи, когато стана въпрос за либийския нефт и английските интереси. Предстои ни влизане в ЕС, а това е пътя за повишаване на жизненото равнище на българина. Очевидно е, че в НАТО се влиза далеч по-лесно от колкото в ЕС. Ситуацията, в която се намира България е сложна, но бихме могли да се вгледаме по-внимателно в испанската външна политика и да се опитаме да се доближим до нея. Все пак Мадрид е определен неофициално за "куриращ" България в НАТО и ЕС.
|
08 Април 2004
Като знам какви жалки комунистически отрепки имаше в армията, ако са случили на някой такъв жална им майка.
