----------

На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият световен конгрес на ромите. Участват делегати от 14 държави. Денят, в който се открива конгресът, е обявен за Международен ден на ромите. На него те почитат паметта на загиналите от зверствата на нацисткия режим. Конгресът решава за в бъдеще да се използва думата роми вместо цигани, джипси, хитанос, ченгене и циган. Приети са знамето и химнът. Химнът е песента "Джелем, джелем". Флагът е синя и зелена ивица, разположени хоризонтално една над друга, а в центъра им - червено колело от каруца с 16 спици. Синият цвят символизира небето и свободата, зеленият - земята и плодородието, а червеното колело - огъня, движението и прогреса.

------

Бахтало! Така се поздравяват ромите на празник. Така си честитят и днешния 8 април. Поводът за празника? У нас не всички го знаят и навярно още дълго ще го повтаряме, защото до 1989 г. за него бяха научили само малцина по-будни роми. Властите на тоталитарния режим правеха всичко възможно новината за това събитие да не стигне не само до ромската, но и до българската общественост. В социалистическа България 20 години този ден не се отбелязва с нито една проява.

Едва през 1991 г. официално честване на 8 април организира Демократичен съюз "Рома" с председател Мануш Романов. Оттогава този ден все по-уверено заема своето подобаващо място сред останалите ромски празници и се превръща в истински всенароден.

На 8 април ромите от цял свят скланят глава пред паметта на екзекутираните по време на нацисткия геноцид повече от 500 000 роми. В ранните часове на деня много църкви в страната ще отслужат панихида за загиналите. Роми от всички възрасти със запалени свещи ще почетат паметта на убитите в концентрационните лагери на Бухенвалд, Аушвиц, Белзен, Собибор, Треблинка... Ненаписана докрай е тази тъжна страница от историята на ромите в Европа. Много имена на загинали са все още неизвестни. Но е известно поведението на мнозина от ромите в лагерите. Цели фамилии с малки деца са тръгвали към газовите камери с танци и песни и са вдъхвали кураж на останалите. Унижени и жалки се чувствали нацистите от силата, която ромите носели в себе си.

На 8 април младежка група от София ще положи венци пред Паметника на Незнайния воин, с букети от свежи цветя ще бъдат обсипани паметниците по градове и села. На този ден ромите от цял свят ще издигнат глас против насилието и ще призоват държавите времето на нацизма никога да не се повтори. Мъже и жени от петте континента ще поставят своите искания за толерантност и повече грижи от страна на властите за човешко съществуване, за израстване на младото поколение, на техните деца.

8 април е още един повод да се обърнем с лице към сериозните проблеми на ромите, които най-трудно понасят тежестите на прехода. На този ден преди 5 г. правителството прие рамковата програма за интегрирането на ромите. Първият план за изпълнението й бе одобрен едва миналия октомври. Въпреки тези положителни стъпки на държавата съществена промяна в живота на ромите още не е настъпила. Затова на 8 април нашите роми отново ще поставят на вниманието на обществото ни проблемите, свързани с осигуряването на работни места и повече грижи за образованието на децата, без решаването на които не би била възможна интеграцията им в българското общество. "Равен шанс за ромите", "Ромите от гетата не могат да се развиват пълноценно", "Десегрегацията на ромското образование означава равен старт" - това ще пише на плакатите на младежите, които в ранните часове на деня ще тръгнат на мирно шествие из софийските улици и площадите на страната.

8 април е ден за почит, но и празник. С всяка изминала година хората от различните краища на страната внасят по нещо ново в него, за да стане той още по-богат и красив. Както са красиви музиката и танците, които днес ще залеят кварталите и махалите на страната ни, както са богати душите на нашите български роми.