|
"Може! Аз кога да се изпишкам!?",
тросва се гласът отвътре и сцената приключва. До неизвестния край на обедната почивка опашката се възползва от времето, за да поругае на воля.
4 дни след обгазяването на КАТ работещите там не изглеждат впечатлени от случайно изпуснатата "бомба". Напук на очакванията газът за разпръскване на демонстранти не им е подействал стимулиращо за работа. Нервите на всички пак са изопнати до скъсване.
Униформените в района са много, но това е обичайно, защото тук е КАТ. Някои спират колите да не влизат, но само за да не стават задръствания, а не за да ги проверяват за бойни вещества. Полицаите чистосърдечно обясняват, че не взимат никакви специални мерки след "атентата" в края на миналата седмица. Те са сигурни, че освен да вдъхват респект, повече не могат да направят.
В залата, където оформят документите, има една камера или поне само тя е поставена на видно място. Дали някой наблюдава през нея, или само се прави запис, не се знае.
Само чиновниците гледат гражданите подозрително, но
това е по навик, не е предпазна мярка
Някой недружелюбен коментира на опашката, че и зарин да им пуснат, темпото и любезността няма да се променят. Всъщност повечето хора са убедени, че "онзи месар с химикалката нарочно я е изтървал, не е изтърпял тормоза".
"Няма на света държава, в която трябва да чакаш, за да дадеш пари на същата тази държава", мърмори мъж на средна възраст. Той е в КАТ от 7 сутринта, за да се нареди чинно на всички опашки и да си смени някакви документи. В ръцете си вече държи цял наръч бумаги, които му излезли доста скъпо, но чиновниците твърдят, че му трябват поне още толкова хартии. Може и да успее до края на деня, ако прояви достатъчно сръчност, за да обикаля прозорчетата, и смирение пред необятните възможности на бюрокрацията.
В тази институция в "Дървеница" и да са чували някога за почина "обслужване на едно гише" са решили, че е неуместна шега.
Гишето тук е всичко
Общата им бройка е над 30, но това съвсем не означава, че всичко става 30 пъти по-експедитивно. Причината е, че половината от прозорчетата са затворени за някакъв вид почивка или въобще без повод. Вероятно някой е изчислил, че колкото по-малко гишета стоят отворени, толкова по-малка е вероятността през тях някой нервак да подхвърли димка, бомба или граната.
Пред гише 33 стои отец Александър от църквата "Света Богородица" в Ромча. Носи възражение срещу направен му акт, в което старателно е нарисувал пътната ситуация и е изписал 2 страници със собственото си мнение за случая. Разбира се, гишето е затворено за неопределено време. След малко покрай отеца минава чиновничка, понесла 2 таратора в пластмасови чаши. Докато ги крепи в едната ръка, с другата се опитва да отвори канцеларията и в същото време да научи какъв му е проблемът на попа. "Вие за алкохол ли сте?", осведомява се служителката. "Не, аз искам...", оправдава се отецът. "Ми ние сме само три, какво си мислите?", сопва се блюстителката на бюрокрацията и със съвсем леки поражения от мляко върху балатума успява да се шмугне зад вратата. Божият служител измърморва някаква благословия под нос и си тръгва. На входа се разминава с униформен възпълен полицай, който го удря на молба по мобилния си телефон: "Айде, бате, че имам пациент." Така е, объркват се хората и понятията в обстановка на посттерористичен стрес.
|
