30 Януари 2005 23:15

Оригинално! И 42-ойката я знаем коя е.....

30 Януари 2005 23:22

Просто e младите искат да живеят в бъдеще неразпределено време-каза моя PC

30 Януари 2005 23:41

Целият този текст е полуплагиат - българизирана версия на американски оригинал. Ако беше руска, щеше да цитира Чехов, Чапаев, Чорни и да завърши с "Чорт возми!"

31 Януари 2005 00:23

Четох същото нещо в едно гръцко списание, само че там въпросът беше - Защо кокошката е пресякла пътя?

31 Януари 2005 00:26

Яко, и все пак отговорът е 42, който не вярва да пита Дъглас Адамс.

31 Януари 2005 01:13

steppenwolf : Отговора на вечния въпрос може би ?

31 Януари 2005 01:55

Хемингуей ме впечатли особено много, както винаги.
А може би и защото е и point final.

31 Януари 2005 01:56

държавата не те ебава, как да се почувстваш значим

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂

31 Януари 2005 02:11

Сибил, мила, как пък еднакво мислим, бре....
За Хемингуей-
И за Клуба на лит. критиците-също...
Бъди щастлива, мила!

31 Януари 2005 02:16

Палада, не се и съмнявам, а сродните души, да, да, хубаво е, че се намираме, а и след дълго търсене, така е по-сладко, лека нощ и на теб, миличка.


До утре, дал Бог добро!

31 Януари 2005 02:32

Лека и приказна нощ, Сибил, мила!!!!
Утре пак ще съберем Клуба...

31 Януари 2005 05:28

Ха, ето откъде са преписали авторите на "Хумора, роден от революцията", в един украински вестник.Е, там вместо А.Райчев мнение даваха Юшченко и Янукович

31 Януари 2005 07:21

Сибила, Палада, Сибила, Палада , да ви гушкам и ще ви направя щастливи ... чак до другия бряг на океана...

31 Януари 2005 08:43

Пак по български, както чувстващите се не знам точно какви обичат да казват, сме я подкарали. Авторът бил долен плагиат, който, ако се напъне да измисли нещо сам, ще наподоби кокошката, само дето резултатът няма да е с черупка, чувам да се твърди. Не сте прави. Всеки може да открадне нещо си, но знаете ли колко усилия коства да го укриеш, да го дегизираш, омоташ, напудриш, за да не се набива на очи, да го представиш като свое. Нека уважаваме този труд, зашото и маймуната по подобен начин е станала човек.

31 Януари 2005 08:55

Архиман, Перемъанов,
вие цъалата световна словестност ще ъа набедите в плагятстване бе, момчета! [имг]хттп://форум.скъцоде.цом/имг/идеа.ги ф[/имг]
Схтото то друго освен претакане на едно и сqщо нъама - и добре, че е така, защото накраъа може да излезе, че не се разбираме какво си хортуваме.
Иначе дописката по-горе е вqртqт, копелета! [имг]хттп://форум.скъцоде.цом/имг/тхуп.ги ф[/имг]
Аз сqщо сqм правил подобни матеряли - и знам кqде е умението: не е все едно как ще преведеш хумора. Да не кажа, че според псъчолозите тоъ е по принцип по-трудно споделим и затова по-непреводим.
Афторqтр от "Сега" да си получи заслужените овации! [имг]хттп://форум.скъцоде.цом/имг/тхуп.ги ф[/имг]

Редактирано от - bot на 31/1/2005 г/ 11:26:08

31 Януари 2005 10:13

Моите адмирации за приятното четиво, но...
и при мен излезе 42

31 Януари 2005 10:21

Много яко! Но бих допълнил и още някои незабравими личности, които помним. Например:
Сталин: Ами за да нахранят акулите в океана, докато стигнат оттатък - няма човек, няма проблеми. Акулите решават всичко.
Г. Димитров: За да пипнат слънцето и да подишат въздух като всяко живо същество.
Тур Хейердал: За да докажат, че и с тръстика в задника, на която може да се опъне платно, Америка е достижима.
И т.н.

31 Януари 2005 10:34

Felix, дорогой, откъде знаеш, че авторът работи в "Сега"?

31 Януари 2005 10:48

е, горе-долу добре започва седмицата, има ло е къде по-лоши случаи

31 Януари 2005 10:52

Др. Перемянов: За да измерят най-късото разстояние на зиг-заг м/у найт клубовете зад океана

31 Януари 2005 10:57

Луи XIV: Зад кой океан, океанът това съм аз.
Мария Антоанета: Вместо да емигрират да ядат пасти.

31 Януари 2005 11:11

Керпи,
младото изнизва се на Запад,
щото карагьоз там лапат!
Не знам какво още трябва да стане в България, та българинът да повярва, че живее в страна, която умира. Не е толкова необходимо да се командирова в обезлюдената Родопа, да обхожда на Странджа баир гората, да преваля хълмовете на посърналата й посестрима Сакар, сякаш ослепели с избодените очи на изтърбушени кошари, порутени във вандалски набези къшли, изпепелени, съсухрени, чакълести земи, разтурени и обрани до шушка от пладнешки крадци къщурлеци с избити прозорци, превърнали се в усойни свърталища на веди, самодиви, върколаци, вампири, таласъми, както и изгризаните от отмъстителни пожарища стародавни български гори.
Не е необходимо. Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той! Дълбоки, хлътнали навътре, същински пресъхнали кладенци, вглъбени, сериозни, задълбали сякаш в отдавна опоскани рудници, без лъч природен светлик, излъгани очи. Достатъчно е да стъпи човек на перона на някоя вмирисана на кебапчета, риба на скара и вкиснали от пот сака автогара, където всяка шофьорска кабина дъни убийствената с извитата си простащина садистична чалга. Достатъчно е да се омеша в истинския митинг от некъпани мургавелковци, нагъващи до повръщане киселата бира, които лющят слънчогледа за мезе с черни от древната мръсотия нокти и пръсти и безизразно киризят ветреещите се шалвари на любимите си, докато знойните им половинки кършат кьочека под звуците на устремилите се към небесата маанета. Достатъчно е човек да седне в някой гнусен влак за някъде, а всъщност – за никъде, заорал през България, за да разбере по непонятното и вмирисано на мастика, кариеси и арда гъргорене на всички възможни майчини езици, че България си отива.
България умира. Очебийно до ужас! Достатъчно е излъганите ви очи да скочат от прозорците на влака, да се хвърлят по треволясалия скат, да се спуснат по каменистите и стръмни склонове с извлечената от пороищата и лакомите бури земя, за да се убедите. Не е нужно зениците ви да далдисват в страховитите подмоли на невероятния и пуст язовир "Студен кладенец", където, казват, дремят 200-килограмови сомове-убийци. Или да литнат в празните небеса, където не самолети на "Балкан" не се кандилкат, ами не кръжат дори лешояди и орли. Не е нужно човек да ходи и по най-северното ни Черноморие, за да проплаче за тамошните ветровити мъже и жени без поминък, безжалостно изнудвани от мутри в копринени костюми за зърното, зеленчуците, тонажите дини и пъпеши, рибата в таляните, пазарена за жълти стотинки и препродавана от хищниците-матрапази на десеторна цена.
И ако, не дай, Боже, на човек му се случи да пресича боазите на Балкана с вмирисания на кисела пот, пикоч и мръсни пердета бърз трен, да се не нагледа на тучни, но като че ли нарочно запуснати ливади, по които някак без мерак се поклащат и пасат мека тревица дръгливи кравки, мижави кози, рехави, неостригани за летните пекове, овце. Дори соцгордостта на България – Димитровград, строен с кръвта, потта и хъса на елате хиляди младежи, за 13 години преход към демокрация се е превърнал в изоставен завод с обрани халета, съборени цехове, поругани и порутени алеи на бившата слава, докато по улиците му трополят 70-годишни старци, прославени връстници на големия поет с ватенката Пеньо Пенев, някогашните първостроители. Същото е дереджето в напечените градчета на Делиормана, където мъжките кафета, изпити на унизителна вересия в кафенетата, се точат с години, а оглушителните плясъци на безработните карета карти ехтят като сочни шамари по охранените бузки на иначе мислещите за народа наши управници.
Аз питам. Кой има изгода от цялата тази разсипия?
Обещаваните от правителството на Симеон Втори Борисов Заксен унд Кобург унд Гота нови работни места катагодишно, както и умопомрачителните заплати във вид на незабавно и несимволично нарастване на доходите на населението, бяха само красив априлски сън на припеците пред двореца Врана, откъдето той нагло излъга България. Хвърлените на ангро приказки бяха поредният шарен предизборен дирижабъл, който се спука, защото бе натъпкан със застоял от обещания въздух. Защото нито на управляващи, нито на опозиция, нито на населението, нито на който и да е в България вече му пука, че нашата Родина бавно умира. А приносът за нейната смърт е общ. Той е като общ гроб, изкопан с нашите собствени ръце, в който най-сетне ще легнем смирени един с друг.
И ще влезем в Историята като първия народ, зачеркнал себе си. Ако приемем, че Синята планета, на която сме се нагъчкали всички, е Рай, ние, българите, със собствените си ръце превърнахме нашето парче от рая в негова клоака.

31 Януари 2005 11:17

Наистина оригинално, без съмнение, и находчиво бих казал... Самородно злато.
Хубаво е, че афтурите от Реконтра вече ползват интернетя... То сигур и 42 не е никакъв отговор на нищо, както сугестират некои тук, а просто е електронният подпис на афтуръ.

31 Януари 2005 11:20

Валери, оттук нататък как да ти викаме вече "г-н Зола" или "г-н Юго"?

31 Януари 2005 11:49

Анализираният от автора животрептущ проблем на нашето съвремие е бил изследван в миналото от великия руски поет Некрасов

H.А.Hекрасов
В каком году - рассчитывай,
В какой земле - угадывай,
Hа столбовой дороженьке
Стряслись семь русских жоп...
H.Языков
Блажен, кто мог на ложе ночи
Тебя руками обогнуть;
Стряслася жопа - с нею очи,
Уста, ланиты, кудри, грудь!
А.С.Пушкин
"Стрясенья жопы нет!" - сказал мудрец брадатый;
Другой смолчал - и стал ее трясти...
И.А.Крылов
Вороне как-то Бог послал большую жопу;
Hа ель Ворона взгромоздясь,
Стрясти ее совсем уж было собралась,
Да призадумалась...
Александр Блок
И голос был сладок, и луч был тонок,
И только всхлипывая, как смеясь,
Причастный тайнам, - плакал ребенок
О том, что жопа уже стряслась.
"Калевала"
Старый мудрый Вяйнемейнен
В руки взял свое кантеле,
И стряслась героя жопа
Сотряслась на всю ПохъЈлу...
О.Мандельштам
Hа бледно-голубой эмали,
Какая мыслима в сортире,
Поэты жопы сотрясали
И незаметно уходили...
Давид Самойлов
Дул сильный ветер в Таганроге,
"Струфиан" Обычный в пору ноября.
Стрясалась жопа, словно гурт,
Захватывало дух от гула.
И почему-то в Петербург
Царя нисколько не тянуло.
Hиколай Гумилев
Это было не раз, это будет не раз,
С нашей жопой, глухой и упорной:
Как всегда, на заре эта жопа стряслась,
Завтра, знаю, пребудет покорной.
О.Уайльд
Ведь каждый, кто на свете жил,
Стрясал ее, стрясал!
Один - жестокостью, другой -
Отравою похвал.
Коварным поцелуем - трус,
А смелый - наповал.
Максим Горький
Hад седой равниной моря
Буря жопу сотрясает,
Между жопою и морем
Гордо реет буревестник,
Черной молнии подобный...
К.Бальмонт
Хочу быть дерзким, хочу быть смелым,
Из сочных гроздий венки плести,
Хочу упиться роскошным телом,
Хочу я жопу твою стрясти!

31 Януари 2005 11:51

Валерка, не ни е виновен поседналият в априлския припек Заксен унд Тюринг Гота. Виновни сме си ние. Защо ще идват шибаните англичани да се заселват в Странджа, а наште момци с яки мишци бягат оттам и искат да се наврат в София, в малката схлупена панелка в Люлин и да шмъркат по цял ден кафе от 20 стотинки пред блока, стискайки пакет "Арда Дизел" в ръка, да псуват колко е шибан животът и да замерят невъзпитано помиярите с храчки? Или в други големи градове. Кой, Заксен ли им е виновен? Ако се вижда, че нещата не вървят на добре, кой, ако не ти сам, ще ти помогне? Хората от и без това обезлюденото село продължават да идват на тълпи в големия град и да се маргинализират. Тези, които успеят - глей до къде ни докараха. Земята е хранила човека допреди стотина години, тя го храни и днес, само че по един много сложен и абсурден начин в лицето на урбанизирания живот в метрополиите. Отиди на село, посади домат и го изяж. Колеца го запази за следващия път. Посей тикви и ги изяж. Семето ти ще се удвои. Насади краставици и ги изяж. И булката ти ще е доволна, когато те няма. Обери сливите и изкарай ракия. Е, пари няма да изкараш, ама и гладен и жаден няма да бъдеш. Човек основно яде, пие и ебе. За интелектуалците остава да поддържат и плача Йеремиев - това е тяхната мисия, но не забравят и другото. Проблемът е в човека. Не в Заксен или Хиксен от тюринг клуба на СБА-то.

31 Януари 2005 12:44

Изби карагъоза с това
Напомни ми стария лаф, че психолозите се делели на две категории - "психолъзи" и "психолоци"....
Иначе матриялчето го бива (аз щото не съм чела сичкото Хинтернет тея дни...)

31 Януари 2005 12:47

До Форест Гъмп-Син
Пич, имам къща на село и всичките тия неща, дето ме съветваш да ги правя, с ракийката, картофите и салатката де, си ги правя от 25 години. Само жената не мога да склоня с краставицата... такова, че да се отърва.
Разрешението на БГ-проблема е другаде и ти го знаеш - натирването на Кобурга в Тюрингия. Ама тогава ще се казваш Форест Гъмп-Червен, а не Син. Наздраве, момче!

31 Януари 2005 13:06

Станков, добре че е Кобурга, щото иначе щяхте да се чудите де се е дянала оправията на БГ-то

31 Януари 2005 13:14

Жени, въпросната смешка битува из нетя от 3-4 години барем
Bai, подсети ме за стиховете на големия руски хирург В.А. Зелин, написани със скалпел върху операционната маса:
Виси червото, к’во да правиш – гравитация.
А нявга е стърчало като на парад.
Но няма тука повод за трагедия -
Ако черво виси, то по-добре отпред, а не отзад.
Свердловск, 1979

31 Януари 2005 13:19

Их, Форца,
като се има предвид преклонната ми възраст - 3-4 години са си точно "тея дни"

31 Януари 2005 14:30

A ето каква мъка носи в сърцето си Макарий Свердлов, на чиито макари през войната се крепяла свръзката на третий наш транспортний батальон:
***
Вървя напред, назад
и мира нямам
де да вдена туй свердло
къде ли не похлопах
все повтарям
че хуй от сой е и потекло.
Свердловск, зимата 1942 г.

31 Януари 2005 14:33

Пардон, "хуй" да се чете "туй", а "туй" да се чете "онуй" - грешка на хлавиатурата.

31 Януари 2005 14:49

Хламидиатурата ти е наистина грешка. Ползвай следващия път предпазни средства

31 Януари 2005 15:01

Billy Ocean- Emotions in Motion
:-)
Здравеите.
Нали трябва да ги направиме 42

31 Януари 2005 16:33

>>>>>><<<<<
Първо!
При мен излезе 43. Незнам защо.
Второ!
Младите хора, които познавам изобщо НЕ ИСКАТ ДА ЕМИГРИРАТ ЗАД ОКЕАНА. Искат да ходят там на екскурзии и дори да си доведат булки оттам. Справка приятели на синовете ми, които жена ми ще води до РБ това лято за да си харесат нещо. Ми то от мен тръгна.
Трето!
Океана сега се минава много бързо и евтино отколкото по време на студените войни. Пак не искат!
Четвърто!
Тук се лови махи- махи(златна дорада), мерлин, снапер, риба меч, и сиомга, а в България - клиощав карагиоз! Ми то и рибите там костеливи клиощави.
Не знам защо е така?
слънч
>>>>> <<<<<

31 Януари 2005 16:38

Е ма ти гледаш от другата страна на океана. Всъщност ако се придържаме към поговорката, че откадето и да се врти човек, океана му е се отзад, може и да пасне.

31 Януари 2005 16:41

Тези обяснения, оригинални или взети отнякъде, са твърде сложни и поради това - неубедителни. Отговорът на въпроса "защо" е написан с големи червени букви над един голям червен бутон в дамската тоалетна на летището О.Хеър (Шикаго, Илиной). И той е:


"Натиснете бутона (за по-лесно има и указателна червена стрелка).
Найлоновата лента, с която е увита тоалетната седалка, започва да се движи.
След около 3 секунди спира.
Сега можете да седнете."


Забележка: Същият надпис вероятно го има и в мъжката тоалетна, но аз там, по понятни причини, не съм влизала.

31 Януари 2005 16:43

значи :-) следва номер
44. Крали Марко- Защо не, след като е на две крачки разстояние.

31 Януари 2005 16:52

А според вас случайно ли е, че броят дни с участие на Ms Rigby е ни повече, ни по-малко от 42?

31 Януари 2005 16:56

Въпросите всъщност са три.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: оцеляване, любознателност и изтънченост, известни още като периодите "как", "защо" и "къде".
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?"
Взето пак от там.

31 Януари 2005 17:45

Защо емигрират младите зад океана? Единственото ми обяснение е, че не четат лява преса. Инак не биха заминали...
Ма що ли кат идат там не щат да се връщат!?

31 Януари 2005 17:58

Е как защо?! Защото продължават да не четат лявата преса и така и не разбират на какво човеконенавистно място са попаднали

31 Януари 2005 18:39

Начи викаш, Круелче, това че не се връщали, те кара да се държиш за шкембето от смях?

31 Януари 2005 18:50

Сега пък взе, че ми доиде още един въпрос:
Защо младите емигрират не само зад, но и пред океана?
.
Ерих Милке (ЩАЗИ) - Никои не е емигрирал, ние ги пратихме.
:-)