Саддам спеше и сънуваше митинг в Багдад.

Тълпите го приветстваха екзалтирано, той гърмеше във въздуха с любимия си пистолет, с който не се разделяше и нощем - в никого не можеш да си сигурен; пълно и безрезервно доверие - никому! Това е като А-Бе за всеки велик вожд, какъвто несъмнено беше Саддам.

- Важното е - внушаваше сънят, - че народът те обичаше искрено и ти благодареше с кръв и сълзи, че те има и че си начело на отечеството... Боготворяха те, Саддаме!

"Но защо ми говориш в минало свършено?" - недоумяваше насън Саддам и не знаеше към кого се обръща, но не се и питаше - такава е разфокусираната структура на сънищата. Дълъг и страшен път беше изминал героят на съня, но никак не си спомняше за фаталните последствия, които определяха сегашното му унизително битие. Сънят беше заличил всичко, свързано с американската външна политика.

- Голяма работа си, Саддаме - продължаваше сънят, - възхищавах ти се, колкото целият митинг, колкото целият Багдад по сто! И не защото беше диктатор! Ти беше като слънцето и въздуха...

"Но защо продължаваш да ми говориш в минало свършено?! Аллах ли си, къв си, не мога да те разбера..."

- Саддаме - смени тона сънят, - нали помниш какво поръча президентът*?

"Кой президент? Аз ли?"

- Саддаме, помниш ли кво поръча президентът? Днеска ще изпълняваме поръчението; ще бъдеш оплоден, Саддаме, със свещеното семе на демокрацията и американския начин на живот!

Саддам разпозна двамата офицери в килията си и в един миг си спомни всичко. С отвращение и боязън си спомни: шок и ужас.

- Досега се майтапихме с тебе, но ти продължаваш да отказваш пълноценно сътрудничество. Колко пъти ще те питаме къде са оръжията за масово поразяване и колко още ще ги криеш?

- Ще си платиш за всички престъпления, които сте извършили ти и твоят чудовищен режим.

- Ще платиш и за тези, които не си извършил!

- Така е редно.

- И справедливо!

- Късметлия си, Саддаме, че тая работа няма да я свърша аз: бих те разпорил с моето оръжие! - похвали се офицерът. - Отговорната задача демократично възложихме на нашия приятел и колега сержант Чичо Том.

В килията влезе тъмнокож атлет с тъжни очи. Попипа замислено острието си и...

__________

* Наскоро президентът Буш произнесе заповед от високата трибуна на рубриката Реконтра към надзирателите в затвора: "Другия път като дойда (в килията на Саддам), да е забременял!"