Районни кметове в столицата преговарят с Министерство на отбраната да им бъдат предоставени казарми в околностите на София, където да бъдат настанени ромски семейства без право на общинско жилище, научи "Сега". Най-сериозен е проблемът с над 30 домакинства от "Люлин", които вече трета година живеят във фургони на Околовръстното шосе. Семействата са били преместени там уж временно, докато им се намерят други жилища. На мястото на незаконните им постройки в "Асанова махала" в "Люлин" са построени 2 хипермаркета. Във фургоните има ток и вода, но условията са нечовешки, трябва бързо да намерим къде да настаним тези хора, обясни новият кмет на район "Люлин" Марио Петров. Ромите обаче не могат да бъдат настанени в общински жилища, защото нямат право. Те не могат да се картотекират като крайно нуждаещи се, понеже нямат действителен адрес. Много от тях са приходящи и не са живели повече от 5 г. в София, каквото е изискването за картотекиране. Също така те не трябва да имат имот където и да е в България или в последните 10 г. да са продавали имот. "Тези хора са напълно незаконно заселили се, нямат право на обезщетение и дефакто общината няма грижа за тях. Но не можем да ги оставим и на улицата", кахъри се Марио Петров.



Същият проблем стои във всички ромски квартали в София.



Заедно с общинските и частни постройки в тях масово се строи незаконно. Ромски семейства се самонастаняват, а когато дойде време да бъде построено нещо на заетата от тях земя, общината не може да направи нищо друго, освен да ги изгони и принудително да събори незаконните постройки. Повечето от жителите им са пришълци от други части на България, подгонени от мизерията и търсещи прехрана. "Имали сме цели табуни до летището, които са напълно незаконни", обяснява и кметът на "Слатина" Орлин Пошев. Пристигали ромите, вдигали на колци платнища и найлони и се заселвали насред полето. В момента се прави регулация и укрепване на бреговете на река Слатинска. По брега й обаче са изникнали множество подобни бараки или къщи от струпани тухли. Те трябва да бъдат съборени, но общината не може да има грижата за наемателите им, тъй като по никакъв начин не ги е пускала там, категоричен е Пошев. Сред подлежащите на принудително преместване е и 45-годишна майка на 17 деца. Тя обаче не може да получи общинско жилище, защото няма право да се картотекира. Обикновено като ги преместим от едно място, те отиват на друго, но това не е решение, смята кметът на "Слатина".

В неговия район се намира ромският квартал "Христо Ботев". По приблизителни данни там живеят около 6000 човека. Част от тях са собственици на земята, най-често придобита по наследство. Те са от кореняците. Голяма част обаче са пришълци, които живеят в незаконно вдигнати бараки.

Миналата година в "Христо Ботев" бяха построени 10 блокчета, в които са настанени 105 ромски домакинства. Според Пошев почти всички редовно картотекирани и имащи право на общинско жилище са получили апартамент. Блокчетата са на по 3-4 етажа, ново строителство, с много добри условия на живот. Нямат само ТЕЦ и парно. За кокетните апартаментчета ромите плащат месечни наеми между 13 и 40 лв. Това обаче е в рамките на нормалните наеми на общински жилища, които са смешно ниски в сравнение с тези на свободен наем. По думите на Пошев за гарсониера в блок до зала "Фестивална" общинските наематели плащат между 15 и 17 лв. на месец. За сравнение пазарният наем на каквато и да е гарсониера в "Слатина" не може да падне под 170 лв. Общинските наеми обаче са определени от общинския съвет.

10-те блокчета са изградени по програма на Европейската банка за възстановяване и развитие. Отпуснати са общо 6 млн. долара, като половината са осигурени от ЕБВР, другата половина - от общинския бюджет. Апартаментите са предназначени специално за ромски семейства. Според Пошев



те редовно плащат наема си и поддържат блокчетата



в добро състояние. Заедно с новите постройки фирмата-изпълнител, избрана чрез конкурс, е ремонтирала част от улиците, канализацията, местното училище, детска градина и читалище. Скоро е планирано да се построи още една такава къщичка. Вече са подадени документи за нов проект за още 10 блокчета в друга част на "Христо Ботев". "Така ще подобрим условията на живот в този квартал. Нужно е обаче кардинално решение, а аз не виждам такова, въпреки че проблемът ескалира", песимист е Орлин Пошев.

Над 2000 роми живеят и в ж.к. "Филиповци" в "Люлин". Кварталът е построен преди повече от 20 г. по решение на столична община. Тогава ромите, живеещи по ул. "Константин Величков", са преселени в покрайнините на града, където тогава има само ниви и ливади. Построени са дървени бараки, които са общинска собственост и дори се водят по номера като блокове. След приемането на закона за реституцията обаче бившите собственици на земите, на които е построен кварталът, си ги връщат чрез съда. Претендентите за земята не са много - около 10-тина. Те обаче имат по 10-15 дка и си ги искат. А за жителите на "Филиповци" няма достатъчно общински жилища. "Няма да гоним ромите, разбира се, къде ще ги настаним", вдига рамене кметът Марио Петров. Той е решил да обезщети собствениците с други общински терени от резервния фонд на района. За разлика от другите ромски квартали, за



"Филиповци" няма нито подробен градоустройствен план,



нито подробен кадастър. Част от по-богатите роми са си купили земята, където са построени луксозни къщи. Други обаче живеят почти в коптори и то на общинска земя.

Почти изцяло общински е и теренът, на който е изникнала ромската махала "Батова воденица". За нея думата гето няма да е пресилена. Хората живеят при нечовешки условия, в бараки заедно с коне, прасета, кози, свине и кокошки, разказва кметът на "Възраждане" Ева Сеизова. Махалата се намира точно до пробива "Димитър Несторов" и бул. "Констатин Величков", в широкия център на София. Там по думите на Сеизова живеят около 500 човека. Някои от тях са имали общински жилища, продавали са ги и са се връщали в махалата. Кметицата е решена да ги прогони оттам, главно заради постоянните оплаквания на хора от съседните блокове. Според нея решение трябва да се намери още това лято, тъй като в горещините и при лошата хигиена може да пламне епидемия. По план на мястото на махалата трябва да има голям търговски център. Сеизова обаче твърди, че иска теренът да се превърне в градинка със зеленина и дървета. Ромите ще бъдат настанени в границите на голяма София, съобщи кметицата, но не даде повече подробности.

По друг начин стои въпросът с ромската махала от другата страна на бул. "Константин Величков" - "Татарли". Там повечето от ромите са собственици на земята, имат и нотариални актове. Поради тази причина ако общината реши да строи каквото и да било там, тя първо трябва да ги обезщети с апартаменти или пари.



КАРЕ:

"Факултета" е със законни земи

Мая Стелиянова

В най-големия столичен ромски квартал "Факултета" социалистическите архитекти са предвиждали типичен соцквартал с високи 8-етажни блокове. Проектът обаче е останал само на ниво намерение. Във "Факултета" живеят над 30 000 души. По-голямата част от тях имат нотариални актове за имотите си, твърди инженерът на район "Красна поляна" Людмил Йончев. Кварталът е създаден през 1947 г. Терените са били собственост на евреи. След като са ги купили, ромите са получили бележки с имената на купувача и прекупвача. Във "Факултета" обаче има и много незаконни простройки. Повечето от собствениците им са подали декларации за узаконяване, но има и много, които не отговарят на изискванията на закона за устройство на територията.