Стана така, че с майката на сина ми Иван Вадимович се разделихме. Бившата ми конкубина сега е и майка, и баща, а аз отдавна имам чувството, че Иван вече няма нужда ни от майка, ни от баща. Това как да е, но трябваше да напусна общото ни жилище.

Притиснат от кратките срокове (знаете как е при разлъка), попаднах в някаква лудница. Новата ми квартира е същинска достоевщина: мрак, воня и алкохолни пари; прахоляк в дробовете и душевен смут.

Хазяинът ми е неприятна фигура. Пиян, колкото си иска, мирише и нехае! Аз това не го одобрявам, но не искам да му се меся в личния живот; не искам изобщо да разговарям с него! Но той е по натура общителен:

- Дай ми, Вадимушка, 5 лева, както се бехме разбрали.

- За нищо такова не сме се разбирали, ти си пиян и безумен. Платил съм всичко, също и авансово.

Той сменя тактиката и ме финтира тънко:

- Днес ще идва майстор, Вадим, требва да взема безалкохолно, да почерпя човека, не бива да се излагаме!

Аз много добре знам за какво са му парите, но вече съм разколебан от красивата метафора за безалкохолното. Той, макар и деградирал, е стара хиена и усеща веднага пробива; не губи нито миг и продължава да стяга хватката:

- Четох твоя статия, Вадим, нещата си ги казал баш както са си, копче не може...

Наясно съм, че той не е чел вестник поне от десетилетие, съчиненията ми го вълнуват, колкото кобила се вълнува от катър, но за жалост никога не съм можел да противостоя на ласкатели, дори на този пиян и безобразен ласкател!

- И какво разбра от тази статия, която си чел?

- Всичко разбрах: това не е подигравка с царя и тоя-оня, а с нас самите! Требва да вземеме да се съвземеме! Това разбрах, дай пет лева.

Това е глупаво, аз се връщам на твърдите си позиции за ненамеса в делата на идиота, но след малко се оформя съкрушителният му аргумент; сочейки телевизора, по който върви либийският процес, той проточва дрезгаво:

- В същата килия бех и аз осемдесе и първа година. Сина на Кадафи лично дойде да ме освободи, донесе и ракия. Гледам сега тези нещастни жени и не издържам на напрежението! Дай пет лева.

Аз също вече съм под високо напрежение. Хазяинът сяда на пода и търка очилата си, аз се олюлявам, макар че от сутринта не съм близвал. Ровя в тъпо примирение из джобовете си: какво са пет лева между приятели?!

В този момент телефонът ми звъни:

- Вадим Иванич, аз зная какво преживяваш в тази ужасна минута. Зная, защото сърцето ми никога не е било отделено от твоето...

- Много искам да се прибера вкъщи!

- Прибирай се, Вадим, Иван също пита за теб, но много те моля, обещай да бъдеш по-умерен с алкохола!

- Обещавам! - казах аз и изпълних обещанието си.