|
"Имам много ангажименти. Но не съм уморен. Чувствам се добре, като работя непрестанно. Но това е нещо типично за всички хора на изкуството. Не знам кое ще ми се отрази по-лошо - спирането или продължаването на работата. Скоро погледнах в каталога на Ковънт гардън и се оказа, че съм най-често гастролиралият бас в цялата им история", сподели певецът преди време в интервю за в. "Сега".
Николай Гяуров започва обучение в Музикалната академия в София в класа на Христо Бръмбаров през 1949 г., а през 1955 г.
завършва музикално образование в Московската консерватория
Същата година дебютира като солист на сцената на Софийска опера. Една година по-късно е поканен в Болшой театър, с който гастролира из цяла Европа. Критиката изпада във възторг от таланта му и не спира да сипе суперлативи. А Гяуров изпълнява с еднакъв успех комични и лирични партии.
Емблематични са превъплъщенията му като Дон Базилио в "Севилският бръснар", Мефистофел във "Фауст", Филип и Великия инквизитор в "Дон Карлос", Банко в "Макбет", Гремин в "Евгений Онегин", Ховански в "Хованщина", Борис Годунов, княз Игор, Дон Кихот...
Българският певец
поема целия басов репертоар в Миланската скала
от сезон 1959-1960 г. и пресъздава всички централни образи от италианския и руския репертоар. Пял е на сцените на Виенската държавна опера, парижката Гранд опера, Ковънт гардън, Метрополитен, оперите в Чикаго и Сан Франциско.
По повод 40 години творческа дейност бе удостоен с най-високото българско държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен. Тази година се подготвяше и честването на 50-годишния му творчески юбилей. Между многобройните му престижни отличия са орден "Маскани", голямата награда за 1977 г. на Италианската асоциация за изкуства, наука и култура "Рома - Европа", Сребърен медал на мира на ООН, орден "13 века България".
Обявен е за
кавалер на френския Орден за изкуство и литература,
почетен член на Виенската държавна опера, почетен доктор на ДМА "Панчо Владигеров", почетен доктор на Московската консерватория "Чайковски", Камерзингерин на Австрия и др.
Но всички тези отличия и световната слава не промениха човека Николай Гяуров. "Не обичам пищните работи", бе категоричен той. Вероятно това бе и една от причините да не допуска твърде много хора до себе си. Но направи жест към читателите на "Сега" и чрез страниците на вестника преди време ги покани на едно необикновено гостуване. Прочутият бас за пръв и последен път отвори вратите на дома си в полите на Витоша за чуждите погледи.
Там го чакаше вярното куче Дея. При пристигането му в България го разпознала, въпреки че от последното им виждане били минали цели 4 години. Това ни разказа, докато вървяхме сред красивата зеленина, опасла къщата му. След което ни показа ореха, който съпругата му Мирела Френи сама засадила.
"Беше ей такава малка фиданка, а какъв голям израсна",
сподели Гяуров. Непозната жена пък донесла статуя на царица Десислава в човешки ръст в негово отсъствие.
Неповторима атмосфера отличаваше дома на прочутия бас. От всеки ъгъл се долавя присъствието на изкуството. Най-голямата му гордост обаче бе музикалното студио. Стаята с неправилна форма и изключителна акустика е специално проектирана, за да може певецът да поддържа форма и в кратките мигове, когато е в България. Отново картини, един голям роял и портрет на Караян с посвещение за "най-добрия Филип" привличат погледа.
Единственото, което тогава липсваше, бе присъствието на Мирела Френи, която бе останала в Италия. Гяуров разказа как се чуват по телефона поне по няколко пъти дневно независимо дали ги делят 5, 500 или 5000 км. "Сигурно и сега ме очаква, така както и аз очаквам да я видя. Тя е моето слънце. При нас има такава хармония, над която все треперя", изповяда той.
Тази хармония е разрушена завинаги. Със смъртта на Николай Гяуров осиротя не само Мирела Френи. Кончината на големия бас е огромна загуба както за България, така и за целия свят. Единствената утеха в такива случаи е голямото музикално наследство, което той остави след себе си. А то не умира.
|
|
|
|