Под давлението на министър-председателя Стефан Стамболов търновският митрополит Климент е осъден на доживотно заточение в Гложенския манастир. Формалният повод е, че синодалните старци повеждат борба срещу "католика Фердинанд" и в защита на православието. А истинският - че още от Учредителното събрание през 1879 г., та до 1893 г., Антим I, бивш екзарх в Цариград, а след Освобождението - видински митрополит, врачанският Константин, варненският Симеон, Доростоло-Червенският Григорий и Климент не могат да сложат църковните дела в угода на управляващите. Още през 1879 г. митрополитите казват, че църквата ни не може да е независима, щом е подчинена на екзарх, и искат тя да има отношения с руския Свети синод. Климент пък е убеден русофил и защитник на Търновската конституция. Когато Батенберг я суспендира, той връща ордена "Гражданска заслуга".

Митрополит Климент, епископ Браницки, е писателят Васил Друмев, автор на повестта "Нещастна фамилия" и драмата "Иванко, убиецът на Асеня". Роден е през 1841 г. в Шумен. Учи в Духовната семинария в Киев. Напуска я да участва в Първата българска легия и я завършва през 1865 г. От 1869 г. е председател на книжовното дружество в Браила, чийто наследник днес е БАН. През 1873 г. дядо Григорий го убеждава да стане монах. След 9 месеца е митрополит. От 24 ноември 1879 до 26 март 1880 г. е министър-председател и за управлението му Симеон Радев казва, че "добри намерения не му липсваха, но неговото безкрайно тщестлавие даваше на политиката му несериозен вид". И още: "Той смяташе себе си призван за велики дела и се сравняваше в душата си с Ришельо."

- - -

Васил Друмев е популярен и обичан сред народа заради своите литературни произведения. В политиката го вкарва Ст. Стамболов, с когото е приятел още от годините, прекарани във Влашко.

Когато на 17 април 1879 г. се избира български княз измежду принц Валдемар Датски, принц Ройс и Александър Батенберг, епископ Климент казва: "Да засвидетелствуваме своята признателност към руския народ, да изберем за български княз някой руски княз. Но негово величество царят Освободител е изрично забранил това." И вади аргументите за избора на княз Батенберг - син е на брата на руската императрица Мария, кръстил го е лично руският цар, участвал е в Освободителната война.

Когато Климент става министър-председател, видинският митрополит Антим го мъмри да остави светските дела на миряните, а "владиците да се захванат с устройството на разстроената църква, да закрепят разклатеното благочестие от иностранната пропаганда и да издигнат падналото богопочитание у народа." Тогава Климент признава: "Не бях аз за духовно лице, но дядо Григорий да ми тегли греха." И като митрополит той си остава



светски човек в желания, действия и страсти,



сред които най-предно място заемат политиката и любовта.

Още през 1880 г. е съставена комисия от митрополитите Григорий, Симеон, Милетий Софийски, Кирил Скопски и Климент и мирските богослови Т. Бурмов, М. Балабанов, Генчев и Ковачев, които да изработят устав на българската църква. Владиците го внасят дни преди края на Учредителното събрание и той не се обсъжда. След няколко месеца руският комисар княз Дондуков настоява в управлението на църквата да влязат и миряни, но предложението е отхвърлено и синодалните старци и до ден-днешен сами управляват делата си. За да размишляват върху устройството на църквата, държавата им отпуска 10 000 лева. Те 3 пъти се занимават с уредбата й все неуспешно. Тогава Народното събрание намалява заплатите им и предлага на Драган Цанков, министър на външните работи, да вземе в свои ръце изготвянето на църковния устав. Сега пък протестира екзарх Йосиф от Цариград.

В обществото се налага мнението, че митрополитите и либералното правителство искат да разрушат църковните канони, защото владиците се ангажират с предизборната борба през юни 1881 г. и подстрекават народа да гласува срещу либералите.

Вместо в църковните дела



Климент се хвърля в дълбоките води на политиката



Той организира посрещането на княз Батенберг през 1885 г. след Сръбско-българската война. После пътува до Москва и се среща с Александър III с молба да вземе България под свой протекторат. След абдикацията на княз Батенберг на 9 август 1886 г. митрополит Климент пак е избран за министър-председател. Неговото управление трае само 3 дни, защото никой не обръщал внимание на това правителство, а всеки питал за княза. Тогава Стамболов му праща телеграма: "Поздравлявам та. Увенча си политическата кариера с нов венец. Да ти е честит. Народът няма да забрави, че ти си, който заби ножа в сърцето му. Да живейш!"

През 1887 г. Климент вече е делегат на екзарха в София. Стамболов бил убеден, че е оръдие на руската дипломация и смятал, че в дома му се вършело всичко срещу независимостта на България.

И Стамболов не успява да уреди въпроса с българската църква. През ноември 1888 г. синодалните архиереи Доростоло-Червенският митрополит Григорий, Варненско-Преславският Симеон, Климент Търновски и Константин Врачански пак заседават, но не уведомяват нито министър-председателя, нито министъра на изповеданията, нито пък имат намерение да се виждат с княза. Основният въпрос, който занимавал Светия синод, бил: "Законен ли е Фердинанд и трябва ли да се споменава името му при литургии и черковни ектения?" И решават, че след като е избран против волята на Русия, е незаконен и името му да бъде изхвърлено от черковните литургии. През лятото на 1888 г. митрополит Климент отказва да посрещне княза в Търновската си епархия.

На Архангелов ден



на службата в София името на Фердинанд не е споменато



Стамболов настоял пред екзарх Йосиф да отмени решението на Светия синод, но и той не счел за нужно да отговори. На 30 декември 1888 г. пред Светия синод спират 3 файтона. Единият откарва варненския Симеон до Вакарел, откъдето продължава с влака за Варна. Във втория е Климент, който през Ботевград и Ловеч отива в Търново и в третия - Константин, който се отправя към Враца. Църквата се разцепва, защото Антим и Григорий осъждат постъпката на останалите архиереи, а Григорий се разкайва заради Климент и Константин, които са негови духовни синове. Още на 1 януари владиката Климент прави служба в Търново и порицава "католика, който дошъл в България да погуби праотечествената ни религия, като не оставил неосквернени и самите наши свети обители".

Той предприел обиколка из епархията си и говорел, че от нечестив източник тече нечист поток и каля нашата земя. Сочел към София и викал: "Краят на големците тамо наближава. Часът на отмъщението скоро ще удари."

На 14. II. 1893 г. владиката отново държи проповед пред търновското множество по повод на обявяване на годежа на Фердинанд и Мария Луиза.

Той не споменава името нито на княза, нито на министрите и казва, че вярата ни не може да бъде друга, освен православната и пак обругава "католика". Народът възхвалява Климент, но на следващия ден в града пристигат председателят на Народното събрание Захари Стоянов и депутатите Иван Халачев и Захари Градинаров. Братът на Стамболов организира поддръжниците на режима и



те нахлуват в митрополията, измъкват Климент



от владенията му и го заточват в Петропавловския манастир над Лясковец. Тълпата разпилява книжата му и намира непубликувани стихотворения, балади и любовна лирика. В две писма обаче има доста интимни моменти за живота им с врачанския владика Константин. Там са и "Писмата му до Дора - за възпитанието на девиците". Противниците му изчитат тези писма и някои от сонетите му, решават да ги публикуват, за да съсипят двамата владици морално. Но Стамболов отсича: "Ние гоним политикана Климент, който е станал руско оръдие. Неговите сонети, балади и други са негово вътрешно мировъзрение. За туй негово вътрешно съкровено чувство, за тия негови страсти ние нямаме право и не можем да бъдем съдии."

И разпорежда да му върнат съчиненията. Климент ги изгаря, за да прикрие факта, че вместо проповеди е писал любовни стихове.

На 28 май 1893 година към владиката е предявен съдебен иск, че обидил особата на княза и подстрекавал населението да въстане срещу него. Главен обвинител е адвокатът Ганьо Чолаков, чието юридическо образование в Русия е плащал Климент. Той му издейства доживотно заточение. По този повод Алеко Константинов пише "Пази боже, сляпо да прогледа" и използва Ганьо Чолаков за прототип на Бай Ганьо.

Митрополит Климент пък е защитаван от Теодор Теодоров и Константин Стоилов - и двамата министър-председатели в различни години. През юли се гледа обжалването в Апелативния съд. Присъдата е намалена на 3 години заточение в Гложенския манастир, но Климент остава там 9 месеца. Помилван е от Фердинанд на 1 март 1894 г., но е освободен след падането на Стамболов от власт на 18 май. През 1895 г. е пратен от княза в Русия, за да възстановява добрите отношения с тази страна. След като изслушва приветствието му, император Николай II заявява: "Надявам се, че в скоро време добрите отношения между България и Русия ще се възстановят."