Вече разказах за първите си стъпки във вестникарската приложна психология - уредих се да отговарям на читателски писма във вестник "Тийнейджър-Шок"; кръстих си рубриката "Питай Тихонов"; отначало си пишех писмата сам, но започнах да получавам и автентични... Пустите му тийнейджъри - само онова нещо им е в главата!

Трогнах се от историята на М. К., 15 г., от Перник:

"Приятелю Тихонов, имам сериозен излишък от сексуална енергия, а партньорки трудно се намират и малко ме търпят... Тъкмо се задържах за около месец с едно немного красиво, но всеотдайно момиче, тъкмо се стабилизираха нещата, на нея взе, че й влезе в главата някаква идиотщина: трябвало да я стимулирам по точката G, а аз нямам понятие къде се намира. Бърникам като луд и все безрезултатно, едно и също всеки път: "Тука ли е?" - "Не е тука! Ти - вика - си глупак, ако в най-скоро време не ми напипаш точката G, отивам при Николай от VIIб! По-малък е от теб, а вече знаел къде се намира!" Това, драги Тихонов, е абсолютна лъжа! Аз този Николай го сгънах оня ден и той си призна, че понятие си няма къде е тази проклета точка G, но батко му обещал да му каже срещу 5 лв. - пак несигурна работа, но ако ти, достопочтени Тихонов, не ми помогнеш, ще се бръкна и ще си дам 5-те лева на онзи хулиган, пък да става каквото ще!"

"Скъпи М. К. - отговорих аз на закъсалия читател, - проблемът ти е сериозен, но аз вярвам, че ще се справиш, стига да разбереш добре съвета ми и съответно да го последваш. Преди всичко трябва да знаеш, че точката G не се намира точно там, където я търсиш - от писмото ти разбирам, че си се заровил дълбоко в проблема, а това е погрешен подход. G-точката, мойто момче, се намира на върха на твоето копие! Само че в никакъв случай не казвай това на приятелката си, защото няма да те разбере: тя чете "Космополитън". Кажи й, че Николай от VIIб никога не е знаел къде се намира оная точка и за това има писмени доказателства, които ще й представиш в първия удобен момент, тоест няма да й представяш нищо. Разбирам, че цениш всеотдайността у противниковия пол, това е похвално, бъди здрав и се упражнявай върху тази другарка, докато намериш някоя по-умна, пък дори и да не е красавица.

Твой Тихонов"

Получих още едно писмо, което оставих без отговор, защото ми стана ясно, че читателката няма проблем, просто иска да се похвали...

"Скъпи Вадим, не знам какво направих с живота си. Ходя с един борец, с него всичко е чудесно. Малко е груб, но какви сметки плаща: главата ми се завърта; не мога да притворя и милиметър от ококорените си очи. Да, обаче аз ходя и с един поет. Час по час ми посвещава стихове, аз го слушам и немея, а той прави с мен каквото си иска... Там е тя, че ходя и с още един, който не се отличава с нищо особено, но не мога да го пропусна в изложението си. Ами това е, обични Вадимушек, излях си мъката, поолекна ми, пък ако вземеш и да ми отговориш, като нищо ще взема да ти дам.

К. М., 13 г."

Добре, че скрих това писмо от главния редактор на "Тийнейджър-Шок", защото, между нас казано, той си е отличен педофил.