Студът, изпитано средство срещу грип, милостиво се спусна да компенсира (за кратко) поне очакването поскъпване на лекарствата. Лек срещу другите скандали в държавата календарът не предлага. Мразът - дори и февруарски! - не може да охлади страстите около всичките сделки, които се сключват-несключват, приветстват-освиркват, подписват се и после се разтурват пред занемялото и объркано множество. Едновременно текат разправиите за това какво се купува и какво - продава, за сделки с дълг и със заем, за лицензи, за акцизи, както и за закони, директно предназначени да пълнят джобове.



В края на всеки мандат това се развихря



и, според запознати, неспасяемо. Ние, на които горчивият опит на съвременници вече идва твърде много, все се надяваме това в близък ден да има край. Такава надежда, както всяка надежда, свързана с българския политик, служи повече за отвличане на вниманието. Защото отговорите през тези месеци изпреварват въпросите: това просто няма край. Вече повече от столетие няма край.

Съвсем в свършека на деветнадесетия век (1899) един от най-импозантните българи извършва може би последната си нестандартна, непредсказуема стъпка. Легендарният борец за свобода и народни правдини Петко Киряков (Капитан Петко Войвода) развява от балкона на варненския си дом, последен негов пристан и утеха, тъжно черно знаме с надпис:



"Погребаха България".



Каква ли е причината за такъв покъртителен, разкъсващ душата епизод от и без това драматичното житие на този безстрашен и докрай непобеден човек? Войводата е разярен от драстичния антинароден акт на тогавашното правителство, което, за да извърши откупуването на южнобългарските железници, сключва престъпния по своите сурови условия и безбожни лихви "австрийски" заем. Изборът е направен напук на изгодните оферти от цяла Европа - в угода на двореца и без съмнение заради тайните комисиони на управниците. (Комисионата е в състояние да обясни повечето загадки в последния век и четвърт от нашата история.) Пребит, съкрушен физически, смазан, калян, разтерзан от политическите си противници и от довчерашните колаборационисти с поробителя, Капитан Петко Войвода тържествено протестира срещу този произвол над националните интереси. Печалният му, почти предсмъртен рицарски жест, е единствен реванш на общобългарската съвест над



разврата в българската политика.



Прочее, като стана дума за железници - скандал и инциденти съпровождат и откупуването на линията Русе-Варна. Петнадесет години преди Капитан Петковия черен флаг, през 1884, разярено от прескъпата, очевидно нереална цена, която правителството скланя да плати за тази линия, гражданството нахлува в Народното събрание, разбива вратата и бива разгонено с войска. Действащи лица в тази политическа магария са все известни имена от българската история: Стамболов, Петко Каравелов, д-р В. Радославов. Симеон Радев подробно разказва инцидента и не спестява подозрението, че гласуването е съпроводено с открита машинация. Но независимо от всичко - решават да се платят на английската компания около два пъти и нещо повече пари от известната на обществото действителна цена.

В зората на българската свобода сделките на държавата с чужбината винаги са били предмет на обществената, а и лична ревност.



Без телевизия, без радио -



българите някак са успявали да се информират какво продава, какво купува, какво и срещу какво заема властта, какви пари харчи и с какви задължения товари своя народ. И винаги са имали становище по въпроса, и са го изразявали, и... са си поемали разноските и неприятностите да имат и изразяват становища.

Днес, дори когато витиевато и с апломб ни втълпяват все по-радостните новини от държавния политически щанд, ние рядко успяваме да вникнем какво има отвъд думите. Фактът, че това се прави тъй разточително и във всички медии едновременно въобще не ни държи нащрек. Обществото не разисква тези съобщения, рядко съобразява какви последствия стоят зад тях, какво бреме ляга върху нацията, с какво задължаваме и с какво ощетяваме поколенията. Който знае, той пък си мълчи. Неизвестно е и срещу какво мълчи.

Истината е, че сблъсъците са само между партии и политици и откровено напомнят разногласия сред съдружници. Истината е и друга - че никой не вее знамена в тези свади и никой не дава да се разбере под какво знаме и за какво воюва в тези месеци. И накрая - на ничие знаме не пише "България". Па макар и черно да е то...