|
Майер става лекар в турската армия
Местят се от град в град и заживяват в Цариград. При един поход в Абисиния Майер Фаденхехт се залюбва и с красива африканка, но Берта го настига, хваща го за ушите и го връща в Турция. После се заселват в Каваклий (днес Тополовград). Майер Фаденхехт е един от известните лекари в България преди Освобождението. Семейството преживява по малко в Пещера и Пазарджик, преди да се установи в Пловдив, където признателни съграждани кръщават Майер Фаденхехт Белия доктор, защото от бурния живот косата му побеляла рано.
Синът на Майер и Берта е известният български юрист Йосиф Фаденхехт, дядо на Йосиф Сърчаджиев. Той се ражда в Ерзерум през 1873 г. Учил в Пловдив, после отишъл да учи гимназия в София, където живее в къщата на Славейкови.
И тук
любовта пак променя живота на фамилията
Йосиф среща 15-годишната Бонка - ослепително красива, умна и с още една добродетел - произхожда от известния род на калоферските богаташи Хаджигендови, приятели с Ботьовия род. (Семейната хроника безпристрастно е записала, че Христо Ботев като момче бил буен и подпалил плевнята на хаджи Гендо. Хаджията естествено го набил здраво, та да не прави повече така.) Юношеската любов била така силна и страстна, че в една лунна нощ край Боянския водопад, като същи Ромео и Жулиета, Бонка и Йосиф се заклеват да бъдат вечно заедно. Йосиф заминава да учи философия във Виена и Лайпциг при тогавашното светило Вилхелм Вунд. После се прехвърля право, учи и литература и обществено-политически науки. В Лайпциг учи и Пенчо Славейков и двамата правят съревнование кой ще направи по-хубав превод на поемата "Горски цар". През 1899 г. специализира в Болоня и там се ражда първата им дъщеря Корнелия - леля на Йосиф Сърчаджиев.
Йосиф Фаденхехт основава първото юридическо дружество у нас, както и Демократическата партия заедно с Найчо Цанов през 1902 г. През 1907 г. става професор в университета. Изгонен е оттам, след като студентите освиркват Фердинанд през 1907 г. при откриването на Народния театър. Министър е на правосъдието през 1918 г. Депутат е от 1913 до 1926 г. После се отказва от политиката и от 1931 до 1939 г. е председател на Съюза на адвокатите.
Спечелва няколко международни дела
от името на България. Най-голяма известност му носи това в Международния съд в Хага срещу австрийската фирма "Бреда". Тя продала на страната ни некачествени трамваи и благодарение на Йосиф Фаденхехт е осъдена да плати 1 000 000 златни лева неустойка. За десетте хиляди тома в легендарната кръгла библиотека в софийския му дом на старата улица "Евлоги Георгиев" се разказват легенди. Домът му е разрушен през 1944 г. при бомбардировките. Става академик, но след 9 септември званието му е отнето като на "буржоазен учен". Йосиф Фаденхехт умира през 1953 г.
Средната му дъщеря Анна е майка на Йосиф Сърчаджиев. Тя завършва право, но е изпреварила времето си и почти не практикува тази професия - кой в ония времена да ти вярва на жена адвокат? Тя пък се залюбва със Стефан Сърчаджиев. Баба му е от известния Стаменков род от Щип и Велес, който заради борбите на Македония непрекъснато е подложен на гонения. Четири от децата в рода са убити от турците, а когато живите наследници бягат за България, в кошница пренасят най-малкото дете - Мария, наричана Мия. Впоследствие тя се оженва за Кольо Сърчаджиев, син на Василаки от Кюстендил, търговец на ювелирно стъкло. Оттам и името на фамилията - сърча на турски значи стъкло.
Сърчаджиеви са много дейни общественици
Василаки създава първото театро в града. Синът на Никола - Евтим, основава читалището и театралната трупа в Кюстендил, брат му Петър пък е журналист. Дядо Кольо и баба Мия, старейшините на рода, заедно с децата се преместват в София и освен учителстването Кольо основава и дружество "Юнак". Бащата на Йосиф Сърчаджиев - Стефан, още от ученик започва театралната си кариера. Когато се оженва за Анна, дядо Йосиф Фаденхехт го праща да учи театрознание във Франция.
През 30-те години на миналия век Стефан основава левичарския "Опитен театър" заедно с Гриша Островски. И двамата прокарват новите тенденции на западноевропейското изкуство. През годините на Втората световна война е режисьор в Скопския театър. Една нощ семейство Сърчаджиеви заедно с коменданта на града Дамянов отварят вагон от ешелона, натъпкан с евреи, с посока Германия, спрял на гарата. Пускат ги и ги укриват в града. В дома на Сърчаджиеви, които живеят над немската комендатура, се крие семейство Карио. Те им организират бягство с посредничеството на партизаните през албанските планини. Заради това
майката на Йосиф Сърчаджиев има паметник
и е едно от имената на Алеята на благодарността в Йерусалим. Синът й се видял преди десетина години в Израел с наследниците на бегълците. Коментарът му е кратък: "То беше незабравимо!"
Баща му Стефан започва работа в Народния театър и е един от най-известните български режисьори в близкото минало. Заедно с Боян Дановски е основател на Сатиричния театър. Актьорска или свързана с нея професия подхващат и тримата му сина Богдан, Никола и Йосиф. Покойният Богдан също става режисьор - сега синът му Стефан е актьор. Средният брат Николай емигрира преди 10 ноември 1989 г. в Германия, живее във Франкфурт и е художествен директор на фабрика за декори. Дъщеря му Силвия единствена наследява професията на прадядо си Фаденхехт и през тази година се дипломира в Германия като юристка.
Йосиф Сърчаджиев пък едва 6-годишен изиграва първата си филмова роля в "Наша земя", режисиран от баща му. Играе дете, ранено от "мръсните империалисти", които на всичко отгоре са пияни от... кока-кола. Оттогава е натрупал 66 филмови, 76 театрални и 40 роли в телевизионни постановки, учил е операторство и кинематография. Най си цени ролите в театъра и по-специално в бургаския "Адриана Будевска". От киното смята, че ще останат ролите му във "Време разделно" и "Вятърът на пътешествията". През 1991 идва недоволството от актьорската професия. Тогава смята, че е стигнал до:
"Не се понасях сам себе си. Тъпчех на едно място,
а в тия години улицата стана театър. Бях много изморен и потиснат. Имах 15 роли на сезон и като отидех в театъра, познавах какво ще играя по това, какво ми е наредено да облека. Исках да се оттегля. И Синеморец, и Бургаският театър станаха спасение за мен."
За увлечението на тримата си синове майка им, наследничката на рода Фаденхехт, дълго се чудила: "Как един от вас не наследи акъла на дядо ви Йосиф? Знаеше 14 езика, беше всепризнат ерудит и човек на науката."
Очевидно македонският род е по-силен. Самият Йосиф Сърчаджиев признава, че никога не се е колебал дали да поеме пътя на артист. Навремето го увличала и археологията. Кандидатствал и го приели. Сега си мисли, че това е било изпитанието, което му помогнало да разбере колко обича театъра.
В казармата се запознава със съпругата си Райна Томова - сценарист и режисьор. Най-популярните й сценарии са на "Адаптация" и "Дубльорът". Документалният й филм "Спомен" в съавторство с Георги Балабанов печели дузина международни награди. Прави и поредица за "Странджа-Сакар - десет години по-късно" - за онова прословуто постановление за заселване на този район. Поредицата не вижда бял свят.
Синът му се казва Пролетсин (б. а. - син на пролетта. За такова име настоявала баба Анна Фанедхехт), дъщеря му е Ана. И както Толстой, когато го питали защо неговите деца не са станали писатели, и Йосиф Сърчаджиев може да каже "талантът си почива".
Навремето запитал сина си не иска ли да стане актьор, а Пролетсин отговорил: "Защо ми е да изобразявам живота, като искам да си го живея." Бил е международен шофьор, фермер, покрай прословутото "Синьо лъвче", което Йосиф Сърчаджиев купи в Синеморец през 1991 г. и преди дни продаде, се увлякъл по ресторантьорския бизнес. Ана завършва Испанска филология. Знае още английски, немски и португалски. Женена е за испанец. Изкушила се от театъра - изиграла малка роля в Бургаския театър, после я поканил Иван Добчев за роля в постановката си "Животът е сън".
Малко по-късно правят "семейна" пиеса, в която под режисурата на Райна Томова играят Йосиф и Ана Сърчаджиеви. Тогава обаче Ана смятала, че няма сили да издържи на напрежението на актьорската професия. И със съпруга си решили да "направят нещо, което да им носи стабилен доход". Това нещо е бившият испански ресторант, а сега "Вещиците" на столичната улица "Шипка".
Подобно на дядо си и Йосиф Сърчаджиев се хвърли в буйните води на политиката още през 1990 г. Днес е убеден, че тя променя всичко, но
не се смята за политик, а за човек с обществено съзнание
И според него би трябвало всеки да има право да влияе на политическите механизми и да има коригираща функция, независимо от коя партия е. Беше един от учредителите на новата партия на Иван Костов "Демократи за силна България". За лице на днешния обществен живот смята Александър Лилов и Татяна Дончева от БСП, Станимир Илчев от НДСВ, Кемал Еюп от ДПС. И веднага прави уговорката: "Аз може да не ги обичам." Разбира се, обича Иван Костов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, а и е убеден, че покрай тях вече има млади хора, които ще дадат ново лице на политическия живот. Заявява, че пак се е оттеглил от политиката и иска да е "морален филтър", защото знае колко страшно е, когато човек е на власт, да издържи на нейните облаги. И се вижда в ролята на "едно око, което да може да наблюдава и да казва: хора, правите грешка, направете отстъпка, компромис от своята представа за добро и зло!" Нещо подобно прави и дядо му Йосиф Фаденхехт през 1926 г.
Е, кръвта вода не става.
|
|
|
