|
"Последния път като го видях, изглеждаше добре, но в сряда го приеха в болница. Отиде си спокойно", заяви дългогодишният приятел на актьора Джей Кантор. На погребението са присъствали само близки, нямало преса и почитатели, както Брандо пожелал.
Големият актьор почина в петък в болница в Лос Анжелис на 80-годишна възраст. В събота феновете му заринаха с цветя звездата на Брандо на Булеварда на славата в Холивуд.
Слуховете за последната воля на Брандо бяха подобаващо количество. Според един от тях актьорът заръчал на Джак Никълсън - негов приятел и съсед, да води опечалените. Според друг пепелта на Брандо трябвало да бъде пръсната на Таитянския остров Тетиароа, където редовно отмарял.
Брандо е играл в десетки филми, но ще остане завинаги в съзнанието на зрителите с ролите си в "Кръстникът", "Дивият", "Трамвай Желание", "На кея". За работата си в "На кея" и "Кръстникът" той два пъти е отличаван с "Оскар" за най-добър актьор.
В детството си Брандо бил доста палаво момче, което не се разбирало с баща си и страдало заради майка алкохоличка. През 1943 г. младежът заминал за Ню Йорк, за да търси там щастието си. Брандо участвал в няколко любителски и професионални постановки, най-вече за да подражава на сестрите си. По-късно осъзнал, че това е неговото призвание, и се записал в школата на Стела Адлер, която го изградила като актьор.
През 1947 г. група ентусиасти начело с Елиа Казан и Лий Страсбърг основават прочутото "Актърс студио" и създават Школа, базирана на реалистичната система на Станиславски. Марлон Брандо е един от първите, които се записват. В края на същата година режисьорът Елиа Казан му поверява ролята на Станли Ковалски от пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай Желание". И той става звезда чрез театралната сцена.
След филмирането на "Трамвай Желание" през 1951 г. Елиа Казан кани актьора да изиграе мексиканския революционер Емилио Сапата във филма "Вива Сапата". За тази роля младият Брандо получава номинация за "Оскар" и награда за най-добър актьор на Международния кинофестивал в Кан.
Но образът, с който той се превръща в мит и модел за своята публика, е облеченият в черно кожено яке и скъсани джинси Джони от "Дивият" (1954), режисиран от Ласло Бенедек.
През 1954 г. Американската филмова академия присъжда първата награда "Оскар" на актьора за ролята му на Тери Малой във филма на режисьора Елиа Казан "На кея".
Образите на Марк Антоний, Наполеон Бонапарт, китаеца Сакини, младия офицер от "Младите лъвове" (1958) го показват в нова светлина.
През 1972 г. в "Кръстникът" Брандо превръща мафиотския бос дон Корлеоне от хладнокръвен убиец в човешко същество, будещо дори съчувствие. Тази негова роля става еталон за актьорско майсторство и му донася втори "Оскар". Същата година той прави още една голяма роля - на Пол от "Последно танго в Париж". След тази скандална роля Брандо се превъплъщава в лудия полковник от "Апокалипсис сега" (1979).
Следват ролите на бащата на Супермен (1978) от едноименния филмов комикс, Ян Маккензи в "Сух бял сезон" (1989), психиатъра доктор Миклър в "Дон Жуан де Марко" (1995), доктор Моро в "Островът на доктор Моро" (1996), мафиотски шеф в "Прецакването" (2001), където негов партньор е Робърт де Ниро.
Брандо се е женил три пъти, има девет деца.
|
|