След Освобождението на България първият чуждестранен дипломат, връчил акредитивните си писма на княз Александър Батенберг, е руският дипломатически агент и генерален консул Александър Петрович Давидов.
Той е роден в Москва през 1838 г. и е потомък на древен дворянски род. След завършването на Историко-филологическия, а после и Математическия факултет на Московския университет през 1859 г. получава научна степен на кандидат на математическите науки. Превъзходното владеене на чужди езици и вродената любов към пътешествията го подбуждат да избере дипломатическа кариера.
Веднага след завършване на университета той е назначен в министерството на външните работи и по-късно заема различни длъжности в руските мисии и посолства във Вашингтон, Брюксел, Хага, Рим, Виена.
Руско-турската война от 1877-1878 г. го заварва на поста старши секретар на руското посолство в Лондон. Патриотизмът и ентусиазмът, обзели руснаците по онова време, не подминават и чувствителната душа на Давидов, който, без да се замисля, изоставя блестящия си пост в Лондон и се включва във военните действия.
По време на войната Давидов е завеждащ евакуационния пункт на Червения кръст, където проявяват своите високи организаторски способности. Във втората половина на 1878 г. той се разболява от тежка форма на тиф и след дълго лечение, силно изтощен, е принуден да напусне България.
През август 1878 г. Давидов се връща на служба в министерството на външните работи и скоро е назначен на длъжността дипломатически агент и генерален консул в София - първия дипломатически пост в освободена България. По-късно той с особена топлота и вълнение ще си спомня за онези две години, изживени от него в страна, в чието освобождаване е участвал лично.
Дипломатическата кариера и жизненият път на А. П. Давидов приключват на 20 ноември 1885 г., когато внезапно умира. По това време той е извънреден посланик и пълномощен министър на Русия в Япония. Погребан в Москва, на територията на Донския манастир, до гробовете на своите родители.
Отзивите и в руската, и в чуждестранната преса по онова време показват всеобщото уважение към изключителните способности на А. П. Давидов.
Отзивите показват и всеобщо уважение към първия руски генерал-губернатор на София. На него е наречена от благодарното стадо и една от най-централните улици на София.
Обаче малцина знаят, че същият този Алабин (ударението e на второто а), е назначен за главен закупчик на храни по време на глада в Украйна и като такъв е уличен в злоупотреба (закупува некачествено зърно, примесено с отровен татул), в резултат на което милиони украинци умират от натравяния.
За злоупотребите с Окупационня фонд на България, извършени от Дондуков, Алабин и вероятно от "всеобщо уважавания" Александър Петрович Давидов, съвременните българи не са и чували.
Та това е коментарът ми за въжвалителната статия ни в книн, ни в ръкав