|
Роденият на 22 април 1923 г. в Сливен Димитър Стефанов Стоянов (Радой Ралин е псевдоним) винаги е бил труден за политическа и естетическа манипулация. Това вероятно иде и от неговите пристрастия
към анархокомунистическите идеи
и участието му в такива кръжоци още като ученик. Тази ранна житейска ориентация всъщност бележи цялото му по-сетнешно обществено поведение. Той остана невписваем, "недялан" камък в овчия смисъл на този термин. По-късно - като студент по право в Софийския университет, като кратковременен редактор в различни издания, като автор и сценарист - Радой Ралин се открояваше постоянно като странна фигура на фона на инак предвидимите реакции в, общо взето, законопослушното творческо паство.
Не изневери на собствената непредсказуемост до самата си смърт. Това го правеше подозрителен, но и любим. Подозрителен за властите (по всяко време) и любим на хора, които идентифицираха своите потиснати несъгласия с изненадващия кураж на мекия като изговор, но неприятен като смисъл за всеки елит ясен глас на Радой:
- Граждани по тротуарите, пазети съ да минат колите на другарите! - изцепваше се сатирикът и зла насмешка пълнеше погледите на тези, при които тротоарната солидарност беше единствената сила и утеха.
Вярваха му, защото и Радой Ралин беше на тротоара. Винаги е бил там.
Има голямо значение, когато се касае за вярване.
Веднъж поискаха да го качат на форд -
във времената, в които вече беше нормално "кадърният да е богат, а некадърният - беден", според новите социални митологеми. Пожелаха да го наградят от "Ку-Ку". Но Радой за пореден път избра тротоара и даде колата за благотворителни цели. "Този хитрец, прави си пиар" - можеха да се чуят коментари от страна на подтиснати колеги.
Дай, Боже, повече такъв пиар и по-малко потиснати колеги; страната ни безусловно би станала по-добро място за живеене, мислим ние.
Когато с Борис Димовски издаде сборника с епиграми "Люти чушки", стана обект на негодувание от режима на Тодор Живков.
Книгата беше иззета от книжарниците.
Радой Ралин никога не е бил заговорник. Каквото мислеше, го казваше или на листа, или на първия срещнат на улицата. Но мислеше сам, дори някому това да е изглеждало неадекватно, нецелесъобразно или "нерелевантно".
Издаде много книги със стихове, романи, сценарии
и сборници с епиграми, които често ставаха обект на снизходителна неприязън от страна на властта или снобско високомерие от страна на херметизиращия се модернизъм.
Но искреността е могъща сила - и хората усещаха това.
Затова властите бяха неприятно изненадани, когато той - създател на СДС и непоклатим демократ "от стъгдите", изведнъж през 1999 г. се опълчи яростно на натовските бомбардировки над Югославия.
"Въпросът е, че ние трябва да помагаме на тия организации, към които отиваме, да станат по-разумни. Не може така!... След тази чудовищна история НАТО трябва да се саморазтури. Както стори Варшавският договор. И случаят в Чехословакия беше такъв. Не е това пътят за оправяне на света", заяви по този повод Ралин, като разсърди поредната правилно ориентирана власт.
Властта по принцип най се сърди, когато я бодеш пряко, но особено се обижда, когато й покажеш гръб или кукиш.
От тази гледна точка той обиди мнозина
Радой Ралин живееше бедно, но отказваше награди и пари с удивителна последователност. През 1998 г. върна предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия "за заслуги". Отказа да приеме и 5000 лева от финансовото изражение на държавната литературната награда "Христо Г. Данов" за 2000 г. Върна наградата "Добри Чинтулов" (1993), защото "била компрометирана в миналото", не прие награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна "Любовта е лудост" (септември 2003 г.).
Защо го правеше? Сигурно се опитваше да върне изгубеното самочувствие на т. нар. "интелектуалец", чувството му за мисия, а не за обслужване.
Веднъж ми каза: "...Никой не пита вече у нас писателите какво мислят... Смятат, че са нещо като разсилни. Както бяха разсилните едно време - викнеш му: Коста, иди да вземеш един фенер кафета! И Коста бяга. Ей така са днес дейците на културата - обслужващи висшата класа."
Но можеш да върнеш някому нещо загубено, а нещо, което никога не е притежавал, не можеш. Което вероятно беше и причина за късния песимизъм на сатирика.
Откъм подобен пример с Радой Ралин губим много. Надеждата ни е, че честта е като природата - ражда се самичка.
Още повече че част от тази природа вече ще бъде и Радой Ралин.
----каре тук---
* * *
Всичко ми говори
На Никола Фурнаджиев
Бях дете и моят свят бе малък:
аз общувах с чайника и шкафа,
с дюлите и абажура.
Те стояха зли и безразлични
като идоли огромни
в древен храм.
Първата си крачка аз направих:
дворът бе зелен, зашеметяващ.
Толкова цветя и пеперуди,
птиците, шуртящата чешма.
Нежни обръщения им казвах!
Как опитвах с тях да се сближа.
Те загадъчно мълчаха.
После се отдадох на звездите,
на морето, на леса и канарите
и на всички живи същества.
В тайните им исках да проникна.
Не можах.
Заживях с хората,
стремях се
да ги разбера и да ги следвам.
С тях в окопите лежах
и в съседни болнични постели
сплитали сме стонове предсмъртни,
а оставали сме още чужди.
А сега какво ми предстои?
Остарявам ясно, осъзнато.
Остарявам властно, облекчително.
Лошо ли е да си весел, предизвикващ залез?
Сетивата стават ненаситни
и превръщат всяка багра в мисъл,
всеки жест и всяка реч в идея.
Всичко ми е толкова познато,
всичко с мен споделя свойте тайни.
Мога да осмислям вече всичко!
Всичко, всичко вече ми говори,
ала аз не мога да говоря.
Вече се превръщам на природа.
-----
---каре---
Гиньо Ганев: Опъваше лъка, но лъка на нежността
Беше един нежен лирик, който стигна до най-високата йерархия на гражданин.
Той доброволно направи от нежността на чувствата си тетива, лък и стрела, за да отстоява идеите на човешката справедливост и общото благо.
Хораций казва, че нищо не пречи на този, който се смее, да говори истината. Но обществената съвест днес се прекланя пред нравствения ръст на Радой Ралин, защото той - отвъд Хораций - не само се шегуваше, а страдаше с апостолска неподкупност за истините на живота.
Георги Константинов: Радой обичаше литературата дълбоко и съдбовно
Радой Ралин е една от най-сложните духовни личности, които съм познавал. Той съчетаваше по един невероятен начин сатиричния си поглед към света с чистата лирика: като че ли по-малко хора знаят, че той беше и великолепен лирик. Беше истински литератор - едва ли е имало друг български писател, който да знае толкова стихове наизуст от други поети. Той обичаше литературата дълбоко и съдбовно. Онзи ден беше последната ми среща с него във Военна болница. До последните си мигове на своя живот той говореше с обич и тревога за българската литература, за младостта, която идва и на която трябва да се обърне внимание. С цялото си сърце той се вълнуваше за бъдещето на България. Поклон пред този голям поетически талант.
Иван Кулеков: Радой Ралин беше най-свободният човек в България
Всъщност най-свободният човек, живял последните 81 години у нас. Същевременно той изтърпяваше една доживотна присъда. Като всеки сатирик и той беше осъден да не постигне мечтата си. Неговата мечта беше да види човека свободен.
Иво Балев: Една голяма, необятна душа
При него това ми е направило впечатление - неговата голяма необятна душа. Която вместваше, от една страна, много нежните му стихове, а от друга страна - сатирата му, която е много остра, много полемична. През последните години правеше впечатление, че беше много небрежен към облеклото си, поведението му беше скандално, отказваше награди. Съжалявам, че не съм могъл да общувам по-задълбочено с него. Мисля, че бих научил много от него за свободата и любовта. Мисля, че той беше най-свободният човек в България.
----
|
|
|
|
|
|
