Ван Плавков беше покорителят на моретата и с холандска жилка в родоклонието си. Капитан от най-висока класа, той погали самолетоносача и го прибра в дока. Ватерлинията му стигаше до коленете и издайнически подгъваше изгладените ръбове на безупречно стилния му панталон. В по-сухо време изглеждаше като експонат от военноисторическия музей, но нагазеше ли в околоплодни води, морето се обръщаше с пясъка нагоре. Плаваше, откак се помни. Докато другите си носеха кръста, вятърът го клатеше на гърба на тъста.

- Господин Плавков, от толкоз време плавате и все успявате да се измъкнете от връхлитащите ви бури, какво се случи сега, та така заорахте с турбините о дъното? - попита млада репортерка и с невинността на девица прокара пръсти по небрежно захапаната от капитана пура.

Погледът й се сля с премрежените й чорапи и устните й се разтегнаха в обятията на обгръщащата я нирвана. Ван Плавков никак не се смути и с няколко движения на добре охранения врат, приличащ на престояла на слънцето вътрешна гума от стара волга, отвори широко очи и докара пурата си до оргазъм. Тя припламна, изстена тихо и угасна, като избълва коварна угарка към струващите няколко години репортерстване обувки. С инстинкт отскочи рязко с разтворени крака и ватерлинията потъна с две педи. Глух тътен долетя откъм плочките.

- Дреме ми на самолетоносача, мило момиче, виждате ли ги тези плочки? На разораната целина ще ги направя, по два тона реколта от декар ще извадя и пак ще достигна до спокойни води. Пипнете само какво творение на техниката е! - хвана руля и с устрем насочи кораба към входа на пристанището.

- Ах, та това не е кораб, това е истински плуг, суперджъмбо за дълбока оран! Вие сте един истински плейплуг! Та вие можете целия международен олимпийски комитет да изорете и да го натоварите на самолетоносача си! Та вие можете всичките му членове в малката си каюта да ги сложите! - отвърна зашеметеното от гледката момиче и в захласа си не успя да направи ни най-малък опит да стори път на удрящия се в кея гигант.

- Не, не, никаква каюта, аз в срамни хомосцени не участвам, вие знаете добре това. Аз съм плейбоят на републиката! Всички - на борда на самолетоносача! Аз командвам парада в тая държава! - с дрезгав смях Ван Плавков прочисти гърлото си от сухотата - следствие на сухия режим, на който беше от вече десетина минути, откак го интервюираха.

- Но цялата международна общност заедно с организацията за защита на потребителите на уиски сред китовете, опитващи се да излязат да си допият на сушата, са гракнали срещу вас, тъмни облаци се процеждат през ушите ви, нисък атмосферен фронт се опитва да нахлуе в синусите ви и да ви лиши от всякакви средства за навигация, докато от кихане не получите миниеров синдром и не паднете от палубата и не загубите всякаква възможност за комуникация, това е факт! - изстреля друг журналист от гилдията.

- Спокойно, деца! Спокойно, Самаранч направи име с якия гръб, на който мъкнеше тежкия самар с подкупи в дългата си кариера. А Жак Рох е още с рохки яйца, та той ми е адаш, ще му покажа как се правят яки турбини и всичко ще дойде на мястото си - триумфираща усмивка заструи от очите, напоени с влагата на погълната сутрешна бъчва.

Скупчилите се наоколо заръкопляскаха и див възторг ги понесе на плещите на всенародната лудост. Камери откриха залп. Пурата се поклащаше като Вечната Амбър в долния ляв ъгъл на устните в безцеремонния кикот на световноизвестния клатипур, проправяйки си път през гъстия човешки мравуняк.