|
---------------
Подобна комисия не бе предвидена нито в първоначалния проект, нито при първото четене на закона. В различните варианти функциите на тази структура бяха давани ту на прокуратурата, ту на данъчните, ту на специални подразделения в Министерство на финансите. Идеята за комисията е на депутата от НДСВ Даниел Вълчев.
Тя ще е специализиран държавен орган, който ще извършва проверка на граждани, за които има основателни предположения, че са забогатели чрез престъпления. Част от правомощията й дублират функциите на прокуратурата. Комисията ще може да взема решения за образуване на производство срещу съмнително забогатели и да внася в съда искания за налагане на обезпечителни мерки, както и за отнемане на престъпно придобито имущество. Решенията й ще се вземат с мнозинство от трима души.
Производството за отнемане на имуществото по закона ще се задейства при две условия - ако е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност от престъпна дейност, или пък ако срещу него има образувано наказателно преследване за престъпление, посочено в закона. Изредени са 24 вида престъпления. Сред тях са тероризъм, кражба на коли, убийства, пране на пари, контрабанда, подкуп, участие в организирани престъпни групи и др.
Председателят на комисията ще се определя от премиера, зам.-председателят и двама от членовете й - от парламента, а петият член ще се назначава от президента. Всички те ще имат мандат 5 години и ще могат да бъдат избирани най-много два пъти последователно.
Депутатите удължиха и периода, през който държавата ще може да търси правата си, от 15 на 25 години. Давността ще започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Това означава, че ще може да се конфискуват имоти, придобити от престъпна дейност от 1980 г. до наши дни.
Предложението бе на Йордан Соколов от ОДС. "Давността трябва да обхване периода 1986-1989 г., когато бе натрупан външният дълг на страната и много хора забогатяха покрай това", обясни той.
Недялко Калъчев от Новото време обаче бе против. "Ако отнемаме имущество с давност 25 години, ще нанесем удар върху икономиката, тъй като 70% от нея се държи от червените барони", аргументира се той. Според него от периода трябва да се изключи 1990 г., тъй като времената тогава били мътни. "Точно защото бяха мътни времена, те трябва да бъдат обхванати от закона", контрира Соколов.
Според закона ще се отнема и имущество, прехвърлено на роднини, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност. Знанието на лицата се предполага до доказване на противното.
"Този закон няма да заработи, той се прави само с пропагандна цел", смята зам.-председателят на парламента проф. Любен Корнезов от БСП.
Каре
Опит
И в приетия преди 1989 г. закон за собствеността на гражданите имаше специални комисии от по трима членове. Те трябваше да издирват лицата с нетрудови доходи и да ги предават на съда, който да им отнема тези средства. В тези комисии влизаха следовател, хора от общинския народен съвет и представител на държавния финансов контрол. Исковете за отнемане се повдигаха от окръжния прокурор.
През последните години имаше опит да бъде задействана глава Трета на този закон, която е в сила и в момента. Случаите, при които бе отнето имущество от лица, които не могат да докажат произхода му, обаче са единични.
Недялко Калъчев от Новото време обаче бе против. "Ако отнемаме имущество с давност 25 години, ще нанесем удар върху икономиката, тъй като 70% от нея се държи от червените барони", аргументира се той. Според него от периода трябва да се изключи 1990 г., тъй като времената тогава били мътни. "Точно защото бяха мътни времена, те трябва да бъдат обхванати от закона", контрира Соколов.
Според закона ще се отнема и имущество, прехвърлено на роднини, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност. Знанието на лицата се предполага до доказване на противното.
"Този закон няма да заработи, той се прави само с пропагандна цел", смята зам.-председателят на парламента проф. Любен Корнезов от БСП.
Каре
Опит
И в приетия преди 1989 г. закон за собствеността на гражданите имаше специални комисии от по трима членове. Те трябваше да издирват лицата с нетрудови доходи и да ги предават на съда, който да им отнема тези средства. В тези комисии влизаха следовател, хора от общинския народен съвет и представител на държавния финансов контрол. Исковете за отнемане се повдигаха от окръжния прокурор.
През последните години имаше опит да бъде задействана глава Трета на този закон, която е в сила и в момента. Случаите, при които бе отнето имущество от лица, които не могат да докажат произхода му, обаче са единични.
Така постъпват в организираните държави –Първо, създават се правила за работа на членовете на подобна комисия, полагане на клетва и механизми за строг контрол и следен на тяхната дейност, което се нарича ПРОЗРАЧНОСТ НА РАБОТАТА ИМ и тогава се пристъпва към създаване на подобно отроче.
в смисъл пет мАже 
)що бе пиле шарено, защо птицо проклета толкова си се ограничила в граченето??? защо от 86-89? а? а защо не от 1986 до 2005??? по татовистично време външния ни дълг беше все пак динамична величина - имахме да даваме, но имаха да ни дават! това го има навсякъде по света! иначе м/ународната търговия да е умряла отдавна! то е като м/у фирми! проста работа! страшното стана по време на прехода(ама че идиотско определение дадох, лично аз вече близо 1/2 век живея в преход!