Веднага след награждаването Милен Добрев бе поздравен от президента на България Георги Първанов и съпругата му Зорка. След това вторият ни олимпийски шампион в Атина'04 попадна в ръцете на българските журналисти и отговори на въпросите им, преди да бъде отведен от комисарите за допингконтрол.



- Милене, как се чувстваш в този момент?

- Най-после взех олимпийски медал и да си призная честно не ми беше много трудно. Още не мога да повярвам, че спечелих, макар да не съм се колебал нито за миг, че може да се проваля.

- Кога разбра, че ставаш шампион?

- Още след първия опит в изтласкването на 217,5 кг. - когато успях да вдигна щангата, знаех, че вече няма кой да ме победи. Аз бях заявил като първоначално тежест 220, обаче състезанието се разви така, че и 217,5 ми стигаха да реша борбата. Затова намалих заявката си. Така избегнах и излишни рискове.

- Беше ли готов да вдигнеш 225 кг, ако се наложи?

- Да, разбира се. Щях да ги изтласкам без проблеми. В третия опит вече бях станал шампион и на теория, затова подходих по-несериозно и само повдигнах щангата до коленете.

- Имаше ли някакво напрежение у теб от факта, че досега в Атина нямахме медалист в щангите?

- На мен лично не ми беше тежко. Знаете, че вдигането на тежести е индивидуален спорт и всеки гледа себе си. Аз си бях взел решение, че в Атина ще се боря за титлата и направих всичко, за да успея.

- Знаеше ли, че президентът Георги Първанов е в залата?

- Да, знаех и много му благодаря, че ми оказа такава голяма чест и подкрепа. След състезанието г-н Първанов дойде при мен и ме поздрави лично, което ме прави много щастлив.

- В Атина се усеща отсъствието на българските щангисти от борбата за разпределение на медалите. На какво се дължи това?

- Не мога да коментирам. Сигурно така се е случило, олимпиада е. Това е голямо състезание, напрежението е огромно и е трудно да се предвиди изхода от борбата. Наистина в Сидни имахме повече медали, но турнир с турнир не си приличат, затова не трябва да се сравняват. На всяка олимпиада не може да се взимат по много медали.

- Преди състезанието в Атина ти бе фаворит за титлата, това натовари ли те психически?

- Бях отлично подготвен и затова не съм се притеснявал. Тайно се надявах да стана олимпийски шампион, макар да не смеех да го казвам на глас преди да замина за Атина. Доволен съм, че тази моя мечта се сбъдна. Надявам се оттук нататък да продължа да се развивам все така и да побеждавам, въпреки че конкуренцията става все по-голяма.

- Преди състезанието кой мислеше, че ще е основният ти съперник?

- Очаквах, че ще има голяма борба. Вярвах, че азерът Пашаев и Какис Какиашвилис ще бъдат по-добре подготвени, но не се оказа така. Понякога трябва да имаш и малко късмет, а в техния случай не се получи. Явно не си бяха и преценили правилно силите. В интерес на истината не очаквах такова разпределение на медалите.

- Чу се, че президентът на федерацията Антон Коджабашев ти е обещал апартамент, ако спечелиш титлата?

- (Смее се) Това беше за Никола Стоянов. И на мен ми обеща нещо, обаче засега ще го запазя в тайна.

- След състезанието веднага говори по мобилния си телефон, кой ти се обади?

- Първо се чух с личния си треньор Кръстю Милев той е човекът, който ме откри и ме направи щангиста, който съм в момента. Дължа му много

- На кого посвещаваш медала си?

- На приятелите си, на хората с които работя в залата, както и на всички в България, които ме подкрепяха в състезанието.

- От началото на игрите има 9 случая с допинг в щангите, какъв е коментарът ти?

- Нямам мнение по този въпрос - така се е случило. Има си органи на международната федерация, те да взимат решения по тези случаи.