- Наричат ви "най-известната ромка". Смятате ли се по-успяла и прочута от Азис например?

- Да съм най-известната ромка не е обида за мен, но не е и титла. А с Азис сме много добри приятели. Когато започвах да пея, той още беше далеч от тази професия. Често идваше да ме слуша из заведенията в София и много се кефеше. (...)

- Прилича ли на филм историята на живота ви?

- Не знам, може би. Избрана съм да играя главна роля във филма "Маймуни през зимата", продукция на "Бояна". Това е дебют на Невена Андонова като режисьор. Историята във филма се върти около три героини, едната ще бъда аз.(...)

- Не сте завършила средно образование. Не ви ли вървеше в училище?

- Бях добра ученичка. Но моите съученици ми викаха "черна". Тогава се амбицирах да покажа коя съм. И то само с труд, с искреност, с таланта си, без да посягам на неща като проституция и други такива.

- Получавахте ли неприлични предложения, докато пеехте по сватби?

- Не, всички гледаха на мен само като на певица(...)Напуснах училище заради музиката. Бях ангажирана в ресторантите, хората правеха сватби по три-четири дни и ми се налагаше да не ходя на училище, за да пея. Давах на директора на училището кутия фини млечни бонбони, не за да го подкупя, а за да не казва на родителите ми. И дойде момент, когато отидох да работя в заведение в Югославия(...)Като малка имах осемгодишна връзка с един колега. Той беше разведен, но не се оженихме. Аз бях млада и влюбена. На моите родители не им беше приятно да работя и живея семейно с разведен мъж. Това е Емил Александров, който навремето беше акордеонист на група "Козарите". Като се запознахме, той свиреше на един стар акордеон целият облепен в лепенки. Той явно е имал цел да ме използва, след като видя, че съм талантлива. Впоследствие си накупи инструменти последен модел. Четири години работих с него в Златоград. Дотогава вече имах спестени пари, бях си накупила златни ланчета, дрехи(...)

- Той защо не искаше да се ожени за вас?

- Причината не бе в това, че аз съм циганка, а той - българин (...) Но аз изчаках нов момент, за да го питам кога ще се оженим. Казах му: Ето, печелим много добре, можем да си купим жилище, имаш един от най-модерните клавири, аз си купих микрофон, мисля, че е време да се оженим. И той пак каза не.

Когато Емо се напиеше, ме биеше. Понякога поздравявах по-приятелски някои колеги, а той ме риташе. Веднъж, когато имах рожден ден и говорех по телефона с родителите ми, той помисли, че говоря с мъж. Хвана ме и ме блъсна в асансьора: Ти с кого говори, казвай бързо! А вечерта на масата хвана една бутилка уиски и се прицели право в мен. Аз успях да се дръпна, а зад мен бутилката стана на сол в стената.

- Казват, че сте променяла бюста си с пластична операция. Заради мъж ли го направихте?

- Не, защо заради мъж? Бях свикнала да имам хубав бюст, затова отидох и си направих корекция.(Със съкращения, в-к "Труд")