"Уверен съм, че в Атина ще спечелим повече медали, отколкото в Сидни". Това заяви няколко пъти преди олимпийските игри спортният министър Васил Иванов, явно забравил поговорката "Не казвай хоп, преди да си скочил". А Лучановото "хоп" излезе доста ялово. Българските спортисти не само, че не взеха повече медали от Сидни (12 срещу 13), но те бяха и доста по-зле като качество. Нещо повече - това е най-слабото ни представяне на олимпийски игри от Мексико`68, когато имахме 2 златни, 4 сребърни и 3 бронзови отличия.

В Атина българският тим остана на незавидното 33-то място в класирането по медали с общо 12-те си отличия (2-1-9). На фона на тази статистика е редно да се запитаме ние ли сме изостанали прекалено или другите са много напред с материала. Отговорът е - и двете. Не може докато у нас спортните бази пустеят и се рушат, докато хронично не достигат пари, да искаме от българските спортисти големи постижения. А докато нашите тъпчат на едно място, световният спорт се развива с огромни темпове.

Показателно е, че в Атина надеждите ни бяха свързани предимно с доказали се в предишни олимпиади състезатели. Медалите ни бяха спечелени от 9 индивидуални състезатели и 1 ансамбъл. От тях половината - Мария Гроздева (злато и бронз в стрелбата), Йордан Йовчев (сребро и бронз в гимнастиката), гребците Румяна Нейкова (бронз) и Иво Янакиев (бронз) и борецът Армен Назарян (бронз) бяха сред звездите и на игрите в Сидни. "Нови герои" са джудистът Георги Георгиев (бронз), щангистите Милен Добрев (злато) и Величко Чолаков (бронз), боксьорът Борис Георгиев (бронз) и ансамбълът ни по художествена гимнастика (бронз).

Прави впечатление и фактът, че някои спортове тотално отстъпват от позициите си, извоювани през годините. Пръв сред тях е леката атлетика. От 20-членната делегация се откроиха едва четирима - безспорният хит Ивет Лалова (4-о и 5-о място в спринтовете на 100 и 200 м), Даниела Йорданова (5-о място на 1500 м с лично постижение), Мариана Димитрова (12-а на 400 м с изравнено лично постижение) и донякъде Петър Дачев (останал 13-и само на 1 см от големия финал). Останалите 16 души не бяха нищо повече от туристи, изгледали отблизо състезанията в дисциплините си, а атлетиката ни за първи път от 36 г. остана без медал.

Отстъпление бележи и борбата. Макар да има известен резон в оправданието на шефове и треньори за съдийското ощетяване на Назарян, се видя че освен Армен нямаме други козове. И след провала на останалите ни 11 борци в Атина спортът, донесъл най-много олимпийски медали на България (общо 62, от тях 16 златни), остави само горчилка в сърцата на феновете. В щангите титлата на Милен Добрев и и бронзът на Величко Чолаков не могат да прикрият нулите на "сигурните медалисти" Севдалин Минчев и Никола Стоянов. Да не говорим за женския тим, от който уж се очакваха поне два медала. Надеждите към кану-каяка след двата сребърни медала на Петър Мерков в Сидни бяха доста големи, подхранвани и от заканите на шефа на федерацията Виктор Кирин, че пак ще имаме успехи. Мерков обаче не бе във форма след поредицата контузии и резонно се провали. Другите също не сториха нищо, с изключение на мъжката четворката каяк, която на 1000 м остана на 0,3 секунди от медала. Провали се и считаната за потенциален медалист двойка каяк Деляна Дачева/Бонка Пинджева, която дойде в Атина като световен вицешампион.

Някои спортове се представиха на обичайното си ниво. Не можеше да се иска нищо повече от боксьорите. След провала в Сидни 1 бронзов медал е много добро постижение, макар да го спечели не този, когото треньорът Ангел Ангелов очакваше. Гимнастиката отново разчиташе на великия Йордан Йовчев и той не подведе - взе нови два медала. Статистически погледнато класирането на Данчо е по-добро от това в Сидни, когато той взе два бронза, но цяла България съжалява за откраднатото от съдиите злато на халки. Малка подробност - с този заслужен златен медал България щеше да е 25-а в класирането.

В стрелбата отново блесна Мария Гроздева и сама завоюва станалите вече традиционни поне две отличия, което е сериозна заявка за спортист N1 на България. Малко не достигна на Таню Киряков (4-о и 7-о място) и на Емил Милев (9-о) също да се наредят сред големите. В гребането Румяна Нейкова и Иво Янакиев взеха повече медали, отколкото на игрите преди 4 години. Обаче на фона на големите очаквания и закани бронзът на Руми изгледа нищожен. Друг е въпросът с Иво, който след 5-ото място в Сидни влезе твърдо в световния елит и даде заявка за нещо повече в Пекин`08.

В т.нар. малки спортове неочаквана радост ни донесе джудото. Там не очаквахме нищо особено, но Георги Георгиев се пребори в зверска конкуренция и стана едва вторият ни медалист след Петър Запрянов от Москва`80. Това ни накара да мечтаем, но 3 дни по-късно Цветана Божилова ни върна на земята след едва минута и 30 секунди изкарани на татамито. Повечето от другите "малки" се представиха според възможностите си. Ясно бе, че плувците няма как да вземат медал, но почти всеки от тях подобриха личните си постижения. В плажния волейбол Сестри Янчулови, за разлика от Сидни 2000, прескочиха предварителната група и за малко не направиха сензацията срещу бъдещите вицешампионки Шелда и Бехар (Браз) на 1/4-финала. Бадминтонът бележи очевиден прогрес и в Атина Петя Неделчева достигна заслужен 1/4-финал (равняващ се на 5-о място), давайки надежди за бъдещи още по-силни представяния в този доминиран от азиатците спорт.

Видим прогрес отбеляза художествената гимнастика. Мачканите от съдиите българки успяха да се съвземат и да грабнат бронза при ансамблите, въпреки аспирациите на гъркините. Индивидуално Симона Пейчева и Елизабет Паисиева нямаше как да се преборят с руско-украинската завера, но е видно, че тепърва предстоят нови силни български времена в този спорт. Малко неочаквано над очакванията се представиха и ветроходците. Самото присъствие на двама в Атина вече бе успех, но Ирина Константинова се придвижи с 5 места напред, спрямо класирането си в Сидни и е 19-а. Най-младият ни олимпиец Веселин Нанев (17 г.) пък опроверга прогнозите и не "залепна" за последното място. В другите спортове, от които се очакваше само да запишем участие отлично се представи Явор Христов в стрелбата с лък, достигайки сензационно до 1/16-финал. Виж, Маги Малеева така и не успя да се пребори с контузената гъркиня Данилиду и безславно си стегна багажа след II кръг на турнира по тенис. Само за протоколите участие записаха Ася Анастасова и Богдана Зарева в синхронното плуване, ездачът Росен Райчев, колоездачите Радослав Константинов, Димитър Господинов и Евгения Раданова. Впрочем, макар да остана последна, Жени влезе в спортната ни история като първия български спортист, участвал и на зимна и на лятна олимпиада.

И ако при това постно представяне има нещо хубаво за нас, освен медалите, то е, че за първи път от Барселона`92 няма допингскандал с българско участие. А игрите в Атина бяха "най-мръсните" в историята - общо бяха обявени 22 положителни проби. Явно борбата с допинга навлиза в решителна фаза, макар надмощието да е все още на страната на секретните фармацевтични лаборатории - достатъчно е да се видят мъжките черти на щангистките от Турция и Азия, масивните тела на спринтьори и спринтьорки, феноменалните резултати в плуването. Добре поне, че на тези игри никой не даваше за пример българските спортисти при разговорите за допинг. За жалост, не ги даваха за пример и когато ставаше въпрос за спортни постижения. А това вече са камъни в градината на министър Лучано и подопечните му федерации, които трябва да мислят как да излезем от блатото на среднящината и да бъдем отново спортна сила. Защото следващият олимпийски цикъл започва от днес - ден след приключването на 28-ите летни игри в Атина.