Един призрак броди из България вече бая време - призракът на следващия премиер.

Цяло лято, че и повече горкия Сергей Станишев го бяха начоколили медиите, щото от чудене какво да отразяват, като няма нищо за отразяване, нали трябва нещо да пишат и показват. Аман-заман, господин Станишев, нали вий, социалистите, ще спечелите следващите парламентарни избори (а те, горките, чак догодина - изборите, не социалистите), та, господин Станишев, като кой тогава ще стане министър-председател. На нас, всинцата българи, а и на вас, социалистите. Щото нали, господин Станишев, вашият стратег вече каза, че не трябва да сте вие персонално. А други пък ви подчертават, че сте много млад и ви трябва още опит в делата. А и червените бабички, простете за квалификацията, предпочитат начело на държавата да е някой по-улегнал и задомен мъж.

И цяло лято горкият Сергей Станишев, щото се хвана на номерата на медиите, дето от чудене какво да отразяват, като няма нищо за отразяване, им обяснява на същите тия репортери (а после темата я подемат анализаторите в медиите, а по-подир и социолозите и политолозите дори), та им обяснява, че:

- Няма да е в никой случай сегашният премиер. Щото ха е казал, че ще е сегашният премиер, ха половината от електората му (на Сергей, не на сегашния премиер) ще се оттегли в обидено мълчание, зер той (електоратът, не премиерът) по рождение и по традиция си е противник на синята кръв.

- Няма да е в никой случай и сегашният министър на финансите. Щото, първо, свързан е по братова си линия (министърът, не Сергей) с бившето политбюро на ЦК на БКП (а Сергей само с ЦК на БКП, а това хич не е гот, като се замислиш по-издълбоко). И второ, нали пак електоратът, особено в Приморието ще ревне, а оня хотел до с. Равда, дето прилича на нещо средно между Московския университет и Двореца на Николае Чаушеску, като как го е направил братът (на министъра, не на Сергея) и като защо министърката на водите отпуска допълнителни милиони за довършването на новата отходна канализация на селото.

- Няма да е Софиянски поради обясними и на всинца ясни причини.

- Няма да са Костов и двете Михайлови, сакън.

- Няма да е генерал Бойко Борисов дори, макар че (под сурдинка казано) хич не би било зле, ще ги размете всичките, ама не върви, той само генерал Ярузелски едно време стана премиер на Полша и въведе военно положение, ама не, не става.

И каква се получи тя? Ми то никой не остана бе, холан, си рече редовият читател на вестници и зрител на телевизии. И таман си го рече това "холан", и му текна на обикновения избирател: ми как никой, ми Ахмед Доган, той никой ли е?! И се позамисли обикновеният избирател, позамисли и реши, че няма да е зле, ама хич няма да е зле. Защото ако Ахмед Доган стане премиер, то:

- Най-подир ще намерим много елегантен начин да открием причина да се изтеглим от Ирак, и то на бърза ръка.

- Мигом ще се отървем от заплахите на Бен Ладен, "Ал Кайда" и всичко тям подобно.

- Югоизточната ни граница ни става "бетон арме", а проблемът с бъдещето на Косово престава да ни интересува.

- Каквото имаше да идва там от изток - газ, нефт и всякакви горива, - директно през нас ще минава по тръбопроводи, че и ще ни плащат за това.

И изобщо, и въобще така най-сетне в България ще настъпи мир и рахат. Щото то комай друг начин вече няма.