- Я гледай ти! - каза Симеон на Мария-Луиза. - Ще ни вкарват в специален регистер. Дори по една топла супа щели да ни дават. Били отпуснали цели 180 000 евро за нас.

Мария-Луиза хвърли едно око в подгизналия вестник, разкърши широките си плещи, метна в огъня една автомобилна гума и шумно се изсекна. Това беше неин патент: затискаше с палец едната (празната) си ноздра, напъваше се като Митьо Крика, преди да вдигне на раменете си десет мажоретки, и духваше с все сила през другата. Редовните й другари край огъня в началото на улица "Еднопосочна" познаваха този й адет и щом застанеше в стартова позиция, закриваха глава с лакът. Но обикновено все някой изквичаваше.

Сега нямаше поражения по простата причина, че край огъня бяха само двамцата - Симеон и Мария-Луиза.

- Слушай - каза Симеон и започна да чете: "ЛУДИТЕ ОТ УЛИЦИТЕ ВЛИЗАТ В РЕГИСТЪР. Всички психично болни хора, които не са настанени в лудници, ще бъдат заведени в специален регистър. Това съобщи вчера д-р Хинко Хинков, експерт по психично здраве в Националния център по обществено здраве. В списъка ще попаднат всички хора с умствени увреждания и клошари, които живеят по улици, под мостове, във входове на жилищни блокове. "Дори по една топла супа ще им даваме", каза още д-р Хинков. Записването на лудите извън психиатриите е част от нов проект. Той е финансиран със 180 000 евро от Пакта за стабилност..."

- Не могат! - каза Мария-Луиза с прояснено от изсекването съзнание. - Правото на клошарство е свещено право на всеки индивид. Това е сред фундаментите на Западната цивилизация. Ако ме пипнат с пръст, ще ги попилея в Страсбург. През носа ще им излезе.

- Ех, сестро - мъдро поклати глава Симеон и намести острия си задник върху вързоп вестници. - Ти не знаеш какво нещо е държавната машина. Веднъж като те захапе и влезеш в регистера - край. Луд ли си, клошар ли си, луд клошар ли си, клошареещ луд ли си - все тая. Да вземем нас двамата. Какви сме ние с теб? Симеон и Мария-Луиза, ще кажеш. Това е много относително. Днес сме Симеон и Мария-Луиза, утре може да не сме. Ако, не дай си боже, не си спомниш името, като те пита проверяващият - край. После - даже и да сме Симеон и Мария-Луиза - истинските Симеон и Мария-Луиза ли сме, лъжливи Симеон и Мария-Луиза ли сме - и на това няма отговор. Аз настоявам, че сме истинските. Но проверяващият може да каже: вие сте луди бе, как ще сте Симеон и Мария-Луиза, вие знаете ли кои са те? Кои да са? Ние сме!!! Но ето че човекът не ни вярва. И бам - в регистера.

Разсъмваше се. Големият град започна да бучи. Мария-Луиза потръпна от студената есенна роса. Пушекът от автомобилната гума лютеше в очите й. Този разговор беше много сложен за нея.

- Не плачи, сестро - погали я по ръкава Симеон. - Скоро ще отворят вторичните суровини. Имаме 10 кила хартия. По 7 ст. килото - 70 стотинки. За една чорба ще стигне. Пък ще си я разделим, нали затова сме, дето се вика, същи брат и сестра. Че ако чакаме на техните 180 000, или 1 800 000, или 18 000 000, или 180 000 000 евро и на тяхната супа, ще хвърлим топа. Нали знам как бавно става всичко в България. Симеон и Мария-Луиза от улица "Еднопосочна" ако не знаят, дето времето е едничкият им капитал, кой ще знае!