Излизам пред блока и какво да видя - чичо Пешо от партера седнал на пейката отпред, сложил до себе си бутилка и няколко чашки и се оглежда. Явно си търси компания и в мое лице я намери.

- Моля - каза ми той, сипвайки. - Уиски! Чисто ирландско! По 6 и 50 литъра!

- Шест и 50?! Ти да не си обрал банка?! - срязах го, ама меко, щото черпи човекът все пак.

- Не, заработих ги, честно.

Естествено не му повярвах.

- Как ги заработи бе, човек, я кажи, та и аз, нали.... - подпитах го.

- Едни кинаджии ми ги броиха, французи - похвали се чичо Пешо. - Значи, отивах аз вчера към пенсионното и ония ме спират на улицата: "Мосю, така, мосю, онака", и преводачката обяснява - много съм бил характерен типаж, точно такъв им трябвал за филма, дето го снимат у нас, та ще се съгласи ли мосю да участва в масовките, срещу заплащане, разбира се.

- Колко ти платиха?

- Първо ми броиха 10 лева, за да им дам обувките и сакото си под наем за реквизит във филма "Клетниците".

- Брей! И ти веднага за уиски ги похарчи!

- Ами! Като се опаричих, тогава се отдадох на разкош!

- И как се опаричи? - хванах бика за рогата.

- Ангажираха ме за друг филм срещу 50 лева самият аз да участвам, изиграх бежанец през Първата световна война.

- Ти си станал артист, бе! - завидях му.

- Дръжки - прояви скромност чичо Пешо, - все не ставаше, обаче режисьорът се сети, прати ме да си платя тока и тайно ме заснели как се връщам от касата към къщи, после с компютър наложили образа ми върху военен пейзаж и готово, режисьорът каза, че съм претворил образа на изпаднал германец като за "Оскар"!

- Ей, верно има за какво да черпиш!

- А знаеш ли, че ми дадоха и роля с реплики! - похвали се той. - Срещу 200 лева!

- А стига бе, ояде се! - поставих го на мястото му.

- Късмет, братче. Изиграх корабокрушенец, който два месеца се е мятал върху сал из бурния океан, спасява ме испанска фрегата и като ме изтеглят на борда, аз падам изтощен на палубата и казвам "Гладен съм!". От първия път се получи! Ами с тая моя пенсия 95 лева как няма да се получи! А пийни си, наздраве!

- Наздраве! - чукнахме се.

Отпихме и се сетих.

- Слушай! - казах му - Да запалиш една свещ, да благодариш на Бога за късмета си!

- А, не, не го мешай Него в нашите български работи! - дръпна се чичо Пешо. - На управляващите ще благодаря, те затова такива ги изпосвършиха през годините, за да ни направят филмови звезди! И успяха!

Останалото го изпихме за успеха.