Елизабет II адски е закъсала. Кралство Англия с неговите земи, сгради, инфраструктура и борсови активи струва цели 71 000 000 000 000 000 000 лири, а на нея не й дават да продаде и шушка на някой стратегически инвеститор. И ето че от първа в списъка на най-богатите британци през 1989 г. сега кралицата се е сринала чак на 177-о място. Не стига това, ами и по-миналата година пак се охарчи, като купи от една пернишка фирма 3000 качулки за гвардейските си коне. Хуан Карлос и той фукара - в 600-килограмовата му яко бронирана каса няма нищо друго освен компромати за снахичката му.

Симеон II също има от какво да се оплаче - ако потомството Му бе в по-оптимална възраст, сега Той щеше да взима 90 лв. детски надбавки. Е, нашият богопомазан премиер не е като далечната Си прапрабаба Мария Терезия, която имала 16 деца, но и 5 са все пак нещо, нали? Най на кяр обаче щеше да е добрият католик Август II, крал полски и електор саксонски, който, спазвайки богобоязливо заповедта да не хвърля семето си напразно, наплодил 300 бебета на дами от всички класи и раси. Венецът на православието пък е руският княз Владимир I, който имал 800 наложници, така че нямало как църквата да не го обяви за светец.

Лошото е, че подобни домакински разходи изискват и известни приходи. Киевският княз Светослав, да речем, вързал двата края, като разсипал нашия Преслав за 300 кила византийско злато. Александър II Освободителя спечелил 7,2 млн. USD от продажбата на Аляска. Кипърският крал Жак Лузинян осигурявал на щерка си по 80 хил. номизми годишно, като дигал данъците. Неизвестно как, но и Луи XV разведрил челцето на мадам Помпадур с подарък за 204 хил. луидора (цената, с извинение, на 10 200 чифта мъжки ботуши).

Абе тежка е царската корона, ще речете. Прави сте, така е, ама друг начин няма. Както казват французите, благородството задължава. Точно заради това и днешният цигански цар Юлиан Радулеску от румънския град Сибиу се чувства благородно задължен да пъшка под златна корона с рубини и диаманти, чиято каратна тежест е цели 85 млн. долара.

Тия и други тегла на короната вечно дигали кръвното на европейските монарси. През 1376 г. те така изнервили унгарския крал Лайош I, че той покатоличил с огън и меч 200 хил. нашенци във Видинско. Влашкият владетел Влад Цепеш пък набил на кол 20 хил. души. Хенри VIII Английски обесил, обезглавил, разчекнал, изкормил и изгорил 70 хил. свои поданици - двукратно повече от съвременника си Иван Грозни (другата разлика е там, че крал Хари е светла ренесансова личност, а цар Ваня - тъмен руски садист). Най-изнервена обаче се оказала славната кралица Виктория, която през 1846-1851 г. усмъртила с изкуствен глад над 1 млн. мръсни ирландци.

При толкова много адреналин помазаниците Божии често търсели транквиланти в кръвосмешението - в сватбите между втори, че дори и първи братовчеди. Така заедно с короните потомците им все наследявали и разни физически и психически сакатлъци, ще рече - раждали се с много, ама много сбъркани чипове. Клиничният пример тук е дядо Му Фердинанд, който през 1913 г. ни осигури война не на 2, а на 5 фронта - срещу Гърция, Сърбия, Черна гора, Турция и Румъния едновременно.

Прекланяйки най-верноподанически глава пред непоклатимия факт, че президентът Буш е далечен потомък на сбъркания чип Едуард II и братовчед от 17-а степен на осиромашалата Елизабет II, завършваме с щастливата хипотеза, че когато влезем в ЕС, австрийските митничари вече няма да събуват двете обувки на нашето Величество, а само едната.

P.S.: Ако има нещо по-сбъркано от коронованите чипове, това са несъмнено народите, които ги търпят.