На поклонението на бай Йосиф витаеше атмосфера, каквато доайенът създаваше и приживе - на умиротвореност. Дошлите да го изпроводят в последния му път сякаш бяха пощадени от нуждата да изразяват трагичен патос от бренността на земното съществование и от драматизма му. В случая смъртта не донесе печал и страх, защото бай Йосиф я посрещна достойно и мъдро - с неогънат морал, спретнат и готов. В "Свети Седмочисленици" вчера в последния му път го изпроводиха президентът Първанов, Гиньо Ганев, Анастасия Мозер и други видни политици и общественици.

Йосиф Петров - учител, поет и политик, почина на 16 октомври на 95-годишна възраст. Животът му бе пълен с превратности, но настроението, което създаваше бодрият сподвижник край себе си,



някак не позволяваше да го наричат "старец" до самия му край



Роден на 14 май в село Чирен, будният младеж отрано прописва стихове - те са звънки, простодушни, находчиви. Включва се в земеделското движение като активист, дълги години работи като учител. Тъжна веха в живота му е лагерът на о. Персин

край Белене. Там прибират поета за три години след унгарските събития от 1956 г. За разлика от други люде, които такива обстоятелства сломяват или превръщат в циници, Йосиф Петров запази чистотата на духа си и оцеля морално. Така чак до 1990 г, когато стана доайен на Великото народно събрание и благодарение и на неговите усилия беше подписана новата конституция на страната през 1991 г.

Това, че последното десетилетие изкара полусляп, тежко засегнат от глаукомата си, не му пречеше да е активен като юноша. Той самият се учудваше много, че е доживял такива старини. По негови признания като млад не е и сънувал,



че ще дочака 70-80, камо ли 95-годишна възраст



В родовете му по майчина и бащина линия повечето му роднини са умирали между 60 и 70 години, признаваше поетът. За 30-годишния си учителски стаж имаше малка пенсия, с която поминуваше, без да се оплаква, и не подаде молба за персонална помощ. Въпреки палавите си стихове често порицаваше любовта без чувство, наричаше я "физиологична разпуснатост".

"Аз съм бил с много малко жени и на всяка съм се посвещавал изцяло, другото е развала и съсипия", проповядваше бай Йосиф, който иначе смяташе любовта за висша ценност на земята. "Тази голота ме притеснява, та аз съм селянин по произход и дух", роптаеше Петров срещу пошлостта по журнали, екрани и улици.

При все това този "селянин" до края на живота си остана изискан и елегантен, а кавалерството и джентълменството му впечатляваха всеки, оказал се в неговото обкръжение.

Поклон пред паметта му.



----каре----

Равносметка



Йосиф Петров





В двубой със властодръжци деспотични

премина вихрено живот нерад:

аз ги гърмях със стихове лирични,

те ме захвърлиха в каторжен ад!



Ала и тук не секнах аз да пея,

пред тъмничаря не превих гръбнак,

със стих проклех насилника, злодея,

каторгата и тюрмения мрак!



И ако нещо до несвяст намразих,

туй бе гнетът жесток над личността!

И ако нещо чисто в мен опазих,

то е сърцето ми и съвестта!



Че как без тях любящата Родина

би ме притиснала до свойта гръд?

Със тях желал бих аз да си отмина

и с тях да съм в безмълвното Отвъд!

----