За по-строг контрол при издаването на журналистическите карти и срещу злоупотребата с тях настоява дългогодишният журналист и член на СБЖ Ангел Андреевски. Според него в последно време прескартите у нас са девалвирали, издават се без строги изисквания към притежателите им и затова много хора злоупотребяват с използването им.
Ангел Андреевски е изразил тревогите си от обезценяването на журналистическите карти в жалби до ръководството на СБЖ и на комисията по етика към съюза. Преди всяко общо събрание на организацията или всеки друг голям форум в комисията пристига поредната жалба на г-н Андреевски по този повод, обясни Петя Миронова, която е председател на комисията. Тя обаче уточни, че сред най-често срещаните нарушения на журналистическата етика у нас са незачитането на правото на отговор, плагиатството, некоректното редактиране, навлизането в личния живот. По думите й често срещано явление е инсинуацията, когато на преден план се извеждат несъществени факти или се премълчават други. Типичен пример за злоупотреба било също използването на информация от регионални медии в публикации в централната преса, без да се посочват авторът или изданието, в което е публикуван материалът.
Данните бяха изнесени на семинар по журналистическа етика, който СБЖ и фондация "Фридрих Еберт" организираха съвместно в понеделник и вторник. Специален гост на форума беше медийният изследовател и преподавател в университета в германския град Майнц Михаел Кунчик. Според него журналистическата етика изключва безграничната свобода на журналистите. Като типичен пример в полза на твърдението си той посочи отразяването на сцени с насилие. Според Кунчик в подобни ситуации медиите трябва да се стремят не само към максимална достоверност и информираност на публиката си, но и да предвиждат последиците, които предизвиква излъчването на подобни материали. Той уточни, че в Германия вече се обсъжда показването на насилие да е минимално.
Ами то каквито журналята такива и картите им. Девалвирани...
Момиченца.
Гледам снощи репортаж от някаква пресконференция, камерата се обръща към аудиторията и там цъфнали едни боркини за свободното слово – чудни, като реклама на ТВ Планета, меко казано...