Есен е! Птички пеят, радват се на щедрото октомврийско слънце, децата играят весело, без да си дават сметка, че ще пораснат, ще почнат да плащат парно и ток. В такова време едни се женят, други отиват на ешафода, което е същото.
А на мен ми се пие.
Някой звъни.
Кирчо е, приятел от детинство. С бутилка гроздова. Господ го праща.
Спретвам бързо салатка.
- Наздраве, Кире! Да пием, да пием... да пием за новите дрехи на царя!
- Сакън! После току-виж и тях ги сложили в музей! Представяш ли си, до пищова на Филип Тотю - употребяван слип на Негово Величество, а вместо знамето на Райна Княгиня се вее рокля на дъщеря му...
- Тогава да пием за нашето истинско приятелство!
- Не съм ти никакъв приятел!
- Как такааа? - печеля време и мисля наум: не му дължа пари, с жена му... Не, с нея не съм! - Какво става бе, Кирчо?
- Не, Кирчо, викай ми поп Кръстьо! Време е да ти кажа цялата истина, защото вече не издържам. И без това ще отворят досиетата, по-добре е от мен да научиш...
- Какво да науча?
- Аз съм твоят информатор. Осем дебели папки съм напълнил с доноси срещу теб. С 23 страници повече от "Война и мир".
- Много си писал бе, братко. Не беше такъв отличник!
- Много, малко - това е. Ето ти служебния ми пистолет, вземи и ме застреляй! Но искам да знаеш защо навремето не замина с фолклорния ансамбъл в твоята любима Италия...
- Ти ли беше?
- Аз. Писах, че готвиш атентат срещу папата. Те пък после взеха, че наистина стреляха. И стана една... Мен естествено ме наградиха. Орден "Зорки очи", дори колегата Николай няма такъв. А срещу теб започна тайно разследване. Затова те съкратиха от работа, взеха те запас в медения месец, първата ти стихосбирка излезе след десет години. Помниш ли провалената ти дисертация? И жилищния ти проблем, и диабета, и изпращането ти кореспондент в Каспичан вместо в Париж...
- Вярно, а свещ палих в Бачковския манастир, дано стане работата. Колко години минаха? Двайсет май.
- В годините на демокрацията също донасях! Писах, че не харесваш поезията на Сугарев, че не отиде да скачаш в онзи януарски четвъртък... Хайде, застреляй ме! Да кажем "не" на страха.
- Стига бе, Кире, не е възможно!
- Не съм Кире, нито Колев, агентурното ми име е Масленков. А знаеш ли защо преди изборите изпадна от царските листи?
- Щото не си платих.
- Глупости, моя е заслугата! Казах, че на среща с избирателите вместо програмата на царя рецитираш думите на Левски за чиста и свята република!
Слушам го втрещен, очарован и леко замаян. А той се смее.
- И ако ти кажа защо - ще паднеш от смях. Помниш ли ония съученички от десети клас?
- Кои съученички?
- Мими и Цецка, бе! Сети ли се? Ти свали Цецка, която имаше страхотни гърди! Ей това не можах да преглътна...
Издърпах от ръката му служебния "Макаров" и вместо в най-добрия си приятел го опрях в слепоочието си.
Господи, каква ирония!
Заради едни цици да провалиш целия си живот.
И гръмнах.
<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
