Между заплатите на преподавателите в различните университети съществуват големи разлики. Част от вузовете са толерирали преподавателите с по-високи звания като професор и доцент, други са се стремили към равнопоставеност. Някои висши училища не са намерили пари за възнаграждения на редовите служители, но пък са гласували високи суми на ръководния състав.
Това показват сравнителни данни на синдиката за висше образование към КНСБ. Последната пълна статистика, с която синдикатът разполага, е за първата половина на 2003 г. От синдиката обаче твърдят, че в цифрите не са настъпили сериозни промени. "Сумите, които идват по линия на бюджета, се актуализират всяка година, но надбавките, които вузовете дават от собствени приходи за заплати, не се влияят от това и са сравнително постоянни", обясни Лиляна Вълчева, председател на синдиката.
Сред университетите, раздавали най-добри заплати към началото на 2003 г., са Държавната музикална академия (ДМА), Художествената академия, УНСС, Стопанска академия-Свищов, Ммедицинският университет-Варна. Професорите в ДМА например са взимали 221 лв. месечно (53%) над тогавашната заплата от 414 лв., 204 лв., или 59%, е била добавката за доцентите. Главните асистенти са получавали 126 лв. над базовото възнаграждение от 294 лв. Вузът обаче е бил и на челни позиции по собствени приходи за 2002 г. - 45,3%.
Някои висши училища като Художествената академия например са предпочели да разпределят равномерно допълнителните средства. За всяка от групите преподаватели академията е раздавала добавки от около 23-24% над началната заплата. Подобна е картината и в УНСС. Икономическият вуз е давал на професорите 21% повече, 27% - на доцентите, 26% - на главните асистенти.
Обратна е политиката на Стопанска академия-Свищов. Вузът е предпочел да стимулира професорите и доцентите - съответно 41 и 45% плюс, и не толкова главните асистенти (21% добавка).
Алма матер е предпочела постепенно намаляване на добавките, като професорите са взимали 21% повече, доцентите - 19%, главните асистенти - 13%. Нужен е подробен анализ на какво точно се дължат тези разминавания, считат синдикатите.
НОЖИЦА
Големи разлики има и при заплатите на ръководните кадри. На челни позиции по висока ректорска заплата е Югозападният университет. Вузът е давал едва 5 и 8% надбавки за професорите и доцентите и 0 - за главните асистенти. Това обаче не е попречило заплатата на ректора да е 198% над началната професорска заплата. 141% е горницата на заместник-ректора. За сравнение заплатата на ректора на Софийския университет тогава е била 87% над базата.
И на преподаватели (биват два типа: бедни и озлобени хора или богати корумпирани лешояди), и на студенти.
Качестве но образование в България няма. Тъжно, но факт...













пари нема, действайте...