Със 100 млн. лв. да бъдат увеличени заложените приходи в бюджет 2005. За това ще преговарят правителството и мисията на Международния валутен фонд в началото на декември. Това съобщи финансовият министър Милен Велчев пред Дарик радио. Останалите параметри на бюджета са фиксирани и това означава, че предвидените разходи ще се увеличат със 100 млн. лв. Те най-вероятно ще се насочат към образованието, за да се осигури подкрепата на Новото време за бюджета за следващата година, намекна Велчев. В момента е предвидено разходите за образование да са 4.5% от брутния вътрешен продукт, а Новото време настоява за 5%.

За тази година финансовият министър се надява да "извоюва" в преговорите с МВФ между 200 и 300 млн. лв. допълнителни разходи от излишъка заради подобрените макроикономически параметри и подобрения дефицит по текущата сметка.

Утре започва вторият кръг преговори по бюджета за 2005 г. Освен различието с Новото време се очаква да бъде решен и въпросът с поисканите от ДПС 38 млн. лв. за земеделието. От тях 30 млн. лв. са осигурени от вече заложените в бюджетния резерв средства за изпълнение на различни ангажименти по преговорите с ЕС. "По-голямата част от тях са в глава "Земеделие", обясни финансовият министър. Той не пожела да коментира какви са възможностите да се осигурят останалите 8 млн. лв. "Имам различни опции, върху които предпочитам засега още да не говоря", каза Велчев.

Лихвените разходи в бюджета са изчислени при валутен курс 1.66 лева за долар. Той е доста по-висок от днешния курс, но нищо чудно след победата на Джордж Буш доларът да се стабилизира и да се приближи до разчетения от нас курс, коментира финансовият министър. Според него цената на петрола не играе значителна роля за бюджетните приходи, тъй като тя има разнопосочен ефект - от една страна, високият петрол води до забавяне на икономическия растеж, но от друга - до по-високи приходи от ДДС и акцизи.

Предвижда се субсидията за БНТ да се увеличи с 3 млн. лв., а за БНР - с 1 млн. лв. Според Велчев това е заради очакванията за по-ниски приходи през 2005 г. в двете държавни медии. Така финансовият министър коментира въпроса защо за БНР и БНТ се увеличават парите, а средствата за някои университети се намаляват. В бюджет 2005 са предвидени с 10% повече средства за образование, отколкото през тази година. "Ние отделно залагаме в бюджетния резерв ресурс, който да бъде разпределен за няколкото висши учебни заведения, които поради промяната на принципа на финансиране ще бъдат с намален бюджет", обясни Велчев.



каре Оптимисти и песимисти



Заложените в бюджет 2005 очаквания на правителството за икономическото развитие на страната през 2005 г. са по-оптимистични в сравнение с прогнозите на икономистите от Industry Watch. Заради несигурността накъде ще тръгне цената на петрола кабинетът за първи път залага два различни темпа на растеж - 5% или 5.6%.

Очакванията на Industry Watch варират между 3.9% и 5.3% икономически растеж през 2005 г., като средната прогноза е 4.6%.

Икономистите са по-големи песимисти и за инфлацията, макар и очакванията са тя да се забави през 2005 г. Средната им прогноза е за 4.3% средногодишен ръст на цените през 2005 г. (като очакванията се движат между 3.5% и 5.2%), докато в бюджета са предвидени 3.6%.

Очакванията за по-нисък икономически растеж през 2005 г. са свързани с по-бавния ръст на инвестициите (12.5% през 2005 г. срещу 14.5% за 2004 г.), със забавеното нарастване на износа (за следващата година се очакват 9.5% ръст спрямо 10.4% за тази).



каре - Гледна точка

Доц. Пламен Орешарски, УНСС: Бюджетът е популистки, критиките към него - също



По моя оценка този бюджет е сравнително най-добрият в последните няколко години и въпреки това сега като че ли е най-критично неговото приемане. Предишният и по-предишният имаха сериозни основания за критика, но тогава минаха повече по партийна линия, отколкото по експертни коментари. Сега бюджетът не е толкова лош, колкото чуваме от критиците му. Разбира се, не е и толкова добър, колкото властите го хвалят, просто е един рутинен бюджет. В него финансовите власти са се постарали да елиминират потенциални възможности за спорове. Мисля от чисто експертна гледна точка, че бюджетът в общи линии е приемлив от гледна точка на възможностите на страната. По-доброто в него е приходната част. И намалението на корпоративния данък, доколкото намалението на данък общ доход се компенсира от осигурителните вноски, които се увеличават. Може да се разчита, че 15% корпоративна ставка ще са стимул към бизнеса. А лошото е, че бюджетът се увеличава като дял от брутния вътрешен продукт. Това означава, че разходите се увеличават, без никъде в публичната сфера да са направени реформи. Т.е следващата година ще има изсипване на около 1 млрд. лв. и отгоре в повече - вероятно защото и годината е специфична - последна за това правителство.

Учудва ме, че критиките са предимно популистки, а бюджетът е достатъчно популистки, т.е. има достатъчно разходи в повече в сравнение с миналата година.