"Тя е мъничка, дребничка, ала толкова подвижна и емоционална, така пълни пространството около себе си, че в нейно присъствие отначало се чувстваш като тромав слон с мисъл, влачеща се като хобот". Така започва книгата на балетния критик доц. Анелия Янева, посветена на голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова. Църковният празник "Събор на Свети Архангел Михаил" за някои може и да е повод за празнуване, за други обаче носи много тъга. На 8 ноември точно преди 10 години духът на Маргарита Арнаудова отлетя като жар-птица към небето, оставяйки безброй великолепни спектакли след себе си и един недовършен - "Часът на кучето", продължен по-късно от дъщеря й Олеся Пантикина.

Още през септември балет "Арабеск" обяви, че целия си творчески сезон 2004/2005 посвещава на голямата хореографка. А през февруари ще бъде обявен и конкурс на името на Маргарита Арнаудова. За мнозина обаче името и духът й завинаги ще останат свързани с емблематичните за българския балет постановки "Пролетно тайнство" и "Нестинарка", които се играят до днес.

Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в класа на Нина Кираджиева през 1959 г. Дипломира се с ролята на Жар-птица от едноименното произведение на Стравински. През 1961 г. заминава да учи балетна режисура в Москва при проф. Анатолий Шатин. Дипломната й работа е "Пепеляшка" в прочутия Казански театър за опера и балет. Поканата да работи с "Арабеск" идва точно преди 30 години - през 1974 г. Тя е и първият български хореограф, който прави спектакъл за трупата. До този момент балетът играе изцяло чужди постановки. Същата година Маргарита става директор и главен художествен ръководител на балета. А с постановката "Пролетно тайнство" по музика на Стравински през 1977 г. хвърля ръкавица на самия Морис Бежар. На следващата година се ражда и емблематичната за българския балет изобщо "Нестинарка" по музика на Марин Големинов.