От неделя вечерта българският футбол е в състояние на Трета световна война. Някакъв футболист с претенции за национален състезател помогнал на ЦСКА да вкара гол с ръка. Някакъв съдия с претенции за международна категория зачел гола. Някакъв треньор, определен във вестниците като Кинг Конг, реве в ефир: "Съдията трябва да бъде обесен, аз ще ритна столчето." Някакви хорица, имали глупостта да платят по два лева за билети за мача, се чувствали ограбени. Някакъв бивш конституционен съдия припява, че трябва да се свика конгрес на БФС, а реферът да бъде изваден от играта завинаги, понеже "някои хора в българския футбол се опитват да вземат по служебен път титлата на "Левски".


Според Бекенбауер футболът е най-важното от маловажните неща, а по думите на Кройф това е игра, която се обсъжда цяла седмица на работното място, в училище, по улиците и в заведенията. В тази връзка е абсолютно сигурно, че измамният гол след игра с ръка на Стойко Сакалиев занапред ще бъде сред най-значимите обществени дебати, наравно с тези от сорта дали Стойка Пипирудата ще изхвърчи от "Биг Брадър".


Нека преди това обаче си зададем въпроса: не е ли измамата основният фундамент, върху който се крепи днешният български клубен футбол? И какво толкова извънредно и необичайно се е случило всъщност на мача в Дупница?


Очевидно е, че голът беше отбелязан след игра с ръка, че поне тъчреферът би трябвало да забележи това, и че в крайна сметка Сакалиев трябваше да си признае, ако е мъж на място и спортист в истинския смисъл на понятието. Точно преди година една друга звезда от местен калибър - Георги Иванов-Гонзо, се оправда съвсем уместно в същата ситуация, когато вкара гол с ръка на "Славия", че "това е част от играта". Става въпрос за измамата.


Глобалната лъжа въобще е, че в България в момента се играе футбол. Настоящият шампионат в А група напомня на футбол от игрален автомат. Топката се лута насам-натам, а отборите даже не могат да я спрат. На пръсти се броят играчите, които умеят да контролират топката, и на практика топката подчинява футболиста. Също като в случая със Сакалиев - след като не може да прехвърли топката с глава, прави това с ръка. И когато на някой отбор му се случи да покаже малко по-стойностна игра в мачовете срещу така наречените грандове, се случват случки като тази в Дупница, където грандът печели с измислена дузпа, гол с ръка или с куфарче с пари на полувремето. Последният вариант е най-скъп, но и най-безболезнен - противникът поляга кротко, а не си търси правата, както стана в Дупница с "Марек".


Защо тогава в България все още има десетина хиляди души, които ходят на мачове всяка седмица? От доста време насам е ясно, че в А група действа успешно една от големите по своето значение за теорията и практиката маркетингова стратегия - тази на изкуственото стимулиране на търсенето и потреблението на футбол. Поради липсата на естествено зрелище в момента се култивира изкуствена футболна интрига с помощта на медиите - скандали, обвинения в продадени мачове, сражения между фенове и полиция, стероиди, допинг, пари, секс, престъпления. По този начин опаковката формира 80 процента от цената на продукта "Български футбол".


Да кажем, че вие сте футболен потребител от Дупница на средна възраст и още помните как в пети клас баща ви ви е водил на "Бончук" да гледате Севдин, Колев, Караколев, Вуков, Палин, Паргов, братята Петрови и всички останали от "Марек", чиито имена коментаторът на "Спорт и музика" Тихомир Бенчев изстрелваше на един дъх при обявяването на стартовия състав. Отивате на мача със спомена от 70-те години за онзи знаменит финал за купата с ЦСКА, за страданието след онзи злополучен мач в Казанлък, когато изпаднахте от А група преди 22 години, и за това, че откакто сте се върнали в групата през 2001 г., все още нямате победа нито над ЦСКА, нито над "Левски". На дъното на гардероба си все още пазите овехтелите черно-бели изрезки от вестници и най-вече онази голямата, на която генерал Орджоникидзе връчва купата на Сашо Паргов. Сега отивате на "Бончук" с обещанието, че ако и този път "Марек" се предаде, повече няма да стъпите на стадиона. И - о, чудо, възбуждащата последователност на събитията от едно време започва да се повтаря. Гол, втори гол. Атмосферата на стадиона е наситена с изключително мъжки дух - цигарен дим, сочен език и мъже, които сякаш са извън себе си, а атмосферата на стадиона събужда у тях някакви задрямали зверски инстинкти. И в крайна сметка 2:2 след гол с ръка за съперника.


Обичайното състояние на футболния запалянко поначало е разочарованието, независимо как е завършил мачът. Само че на вас вече ви е писнало от такива разочарования, причинени от съдия, противници, корупция, купени и продадени мачове, и въобще се питате нямате ли си друга работа. Гледате останалите 3000 души с билети като вас, проявили глупостта да повярват, че в българския футбол са възможни чудеса. И заради измамата повече не отивате на мач. Всъщност, ако имате поне малко разсъдък, отдавна да сте престанали да ходите на стадиона.


Някой каза: Сакалиев трябваше да си признае и съдията да отмени гола. Точно така, само че в някой друг футбол. Примерно в онзи романтичния от 70-те години, когато Павел Панов си призна, че е вкарал гол за "Левски" срещу "Славия" с ръка, реферът не зачете попадението и сините загубиха с 0:2. Този мач беше много по-важен за титлата, отколкото сегашната пършива точка на ЦСКА в Дупница. В крайна сметка тогава се стигна до един последен мач за сезона между "Левски" и ЦСКА, в който сините победиха с 2:1 и станаха шампиони, Руси Гочев показа невероятна игра и вкара гол, второто попадение на Барзов бе абсолютен шедьовър и бе признато за №1 в шампионата, а Павел Панов получи купата за спортсменство.


Ето защо Панов, Гочев и Барзов ги гледаха по 20 000 - 30 000 души. Ето защо Гонзо и Сакалиев и техните отбори, за които голът с ръка и измамата са част от играта, ги гледат по няма и хиляда.


Впрочем схемата с измамите е типична за първенство като българското, в което обикновено шампионът е ясен предварително. Вече години наред шампионатът се развива по сценарий, при който за шампион за тази година е определен Гришата, догодина титлата е за Мишата, следва първо място за Васко, а следващият трофей е обещан на Наско. Една пародия на футбол, която няма нищо общо с философията и моралния кодекс на този спорт, съставен в Англия преди близо 150 години.

Опитват се да вземат по служебен път титлата на Левски

Тъй като аз само съм се усмихвал, без да правя нищо, ще кажа какво прави г-н Марков. Той гледа как да се прехвърля по чартърите на клубните и националните отбори - започна шефът на ПФЛ. - Още по-странно е, че когато въпросът със Съдийската комисия се решаваше, г-н Марков бе вицепрезидент на БФС.