--------------------------
Обезщетението трябва да е достатъчно високо, за да мотивира работника да се откаже да търси правата си по-нататък, обясни пред "Сега" авторът на идеята Емил Мирославов, шеф на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" към социалното министерство.
В момента при възстановяване на работа уволненият получава като обезщетение заплатата си, но за не повече от 6 месеца. Делата обаче се точат с години.
"Докато върви съдебната процедура, обикновено отношенията между работодател и работник се влошават. Често възстановеният работник получава нова заповед за уволнение още на следващия ден", мотивира се Мирославов.
Подобен пример даде наскоро правителството. През август то светкавично уволни повторно и с други аргументи възстановения от съда шеф на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Георги Александров.
Следващия месец пред подобен казус ще се изправи БНТ, ако съдът върне като директор Кирил Гоцев. В такива ситуации настъпва управленски хаос, тъй като не е ясно законни ли са подписаните от първия или втория титуляр документи.
Идеята на социалното министерство най-напред ще бъде обсъдена в междуведомствената работна група по трудовото законодателство към МС.
Готови сме да дискутираме такова предложение и най-вероятно ще стигнем до сближаване на позициите, коментира вчера пред "Сега" конфедеративният секретар на КНСБ Чавдар Христов. Той призна, че синдикатите вече са узрели за плюсовете от по-голяма компенсация вместо възстановяване на работа. КНСБ обаче предлага работникът да получи освен компенсацията и полагащите му се работни заплати за времето, когато е бил незаконно уволнен.
По времето на кабинета "Костов" синдикатите бяха на противоположна позиция. Тогава те категорично възразиха срещу предложението на работодателските организации да се премахне възможността за възстановяване на работа на уволнен работник.
"Възстановяването на работа не може да се премахне, защото такава е практиката в цяла Европа", каза за "Сега" зам.-шефът на БСК Дикран Тебеян. Камарата обаче настоява в Кодекса на труда да се запише, че работници могат да бъдат уволнявани при финансови затруднения на работодателите.
23 са основанията в българското законодателство, по които работодателят може да уволнява.
Другият проблем, по който умува междуведомствената група към МС, е дали да се създадат специални трудови съдилища. Това е изискване на ЕС.
"Всички участници са съгласни, че е нужен специализиран трудов съд, но това не може да стане през следващите 2 години", твърди Мирославов. Проблемът е, че са необходими много големи финансови и кадрови ресурси. Ето защо най-вероятно ще се направят поправки в Гражданско-процесуалния кодекс.
Едно от предложенията е да се ускори производството при трудови спорове. Сега делата се точат по 2-3 години, а годишно в съда постъпват около 30 хиляди преписки. Идеята е до трета инстанция да се допускат само по-особени случаи - например дисциплинарни уволнения или искове за над 5 хиляди лева.
23 са основанията в българското законодателство, по които работодателят може да уволнява.
Другият проблем, по който умува междуведомствената група към МС, е дали да се създадат специални трудови съдилища. Това е изискване на ЕС.
"Всички участници са съгласни, че е нужен специализиран трудов съд, но това не може да стане през следващите 2 години", твърди Мирославов. Проблемът е, че са необходими много големи финансови и кадрови ресурси. Ето защо най-вероятно ще се направят поправки в Гражданско-процесуалния кодекс.
Едно от предложенията е да се ускори производството при трудови спорове. Сега делата се точат по 2-3 години, а годишно в съда постъпват около 30 хиляди преписки. Идеята е до трета инстанция да се допускат само по-особени случаи - например дисциплинарни уволнения или искове за над 5 хиляди лева.













