|
18 Ноември 2004 23:34
Счетоводител от НБА трупа тройки в ЦСКА
Дезмънд Фъргюсън си пада по европейския футбол и се учи как да живее от книгите
Дошъл е на бял свят в последния ден на зодия Рак, на прага на Лъва. Но по нищо не прилича на онези раздвоени личности, които цял живот без успех търсят себе си. Напротив - за своите 27 години Дезмънд Фъргюсън изглежда с ясна представа за това, към което се стреми. Иска да играе пак в НБА и знае, че може да го направи.
Дезмънд веднъж вече се е потапял в лъскавия свят на Лигата на извънземните. Оттогава помни две неща. Първо - играчите там не са чак толкова страшни, че да не може да им се противопостави. С малки изключения, разбира се. И второ - "всичко се случва поради някаква причина". Това се явява като житейско мото на 200-сантиметровото крило на ЦСКА. Фъргюсън обаче не търси причините за трудното си детство в един от бедните квартали на Ленсинг, столицата на щата Мичиган. Като повечето си съседи, и неговата съдба е да бъде отгледан от самотна майка
"Не се оплаквам, пазя добри спомени от тези години. Като всеки човек и аз имах своите върхове и падения, но оцелях", споделя той в края на поредната тренировка с червените в залата на "Българска армия". Говори бързо и уверено, докато упражнява дрибъла си дори седнал. Разказва запалено за 18-годишния си брат, първа година колежанин в САЩ, на когото предричат бляскаво бъдеще в баскетбола.
Първата любов на Дезмънд не е играта, измислена от Джеймс Нейсмит през далечната 1891 година в прашен училищен салон. Като малък Фъргюсън тренира американски футбол и всяка нощ, преди да заспи, си пожелава професионална кариера. Любопитството го кара да опита и от магията на европейския футбол. "Оттогава гледам с удоволствие мачовете в Европа по сателит. Знам, че ЦСКА също има известен отбор, но още не съм стъпвал на стадиона", признава той.
Баскетболът го пленява, когато е 11-годишен. Организирано започва да се занимава с него чак в гимназията. "Постепенно това се превърна в моя професия, с която си вадя хляба. Много приятели ме питаха къде точно е България, когато подписах с ЦСКА. Някои мислеха, че е близо до Русия, и дълго трябваше да обяснявам", смее се американецът и признава, че след някой-друг месец смята да доведе в София майка си: "Градът е хубав, с много магазини. Тя обича да се разхожда и да пазарува. Затова съм сигурен, че ще й хареса."
Единственото, което го дразни тук, са страхотните задръствания. "Как е възможно да пътувам 20 минути донякъде, когато реално мога да стигна за пет? - чуди се Дезмънд. - Затова предпочитам да си почивам у дома, а и не навсякъде знаят английски. Езиковата бариера обаче пада в любимия му клуб "Уайлд Уайлд Уест"
"Свирят любимата ми хип-хоп и ар енд би музика и повечето посетители говорят английски", радва се дългучът. Само е чувал за известните фолк заведения и гърмящата в тях чалга: "Някои съотборници си падат по този тип музика, но аз не съм много запознат."
Пръв на българска земя ръка му подава Прийст Лодърдейл. Веднага му обяснява къде трябва да отиде, ако не иска да остане гладен. "Има няколко места, където готвят вкусно. Въобще кухнята ви ми допада", споделя баскетболистът.
Всяка свободна минута той прекарва пред компютъра. Сърфира в Интернет и върти успешно личен бизнес. Малцина знаят, че той има собствена марка спортна екипировка и произвежда дрехи за ежедневието
"Лесно е, защото ми допада като занимание. Влагам много желание и усилия. Един ден, когато се откажа от баскетбола, тази работа ще ме издържа", обяснява той.
Този ден за щастие е все още далеч. Днес Дезмънд е спортист в разгара на силите си, който се състезава на 10 000 км от родината. "Свикнал съм с европейския стил на живот и Америка не ми липсва особено", уверява Фъргъсън, въпреки че отвъд Океана е оставил най-близките - майка, брат и приятелите от детството. "Мама е моят еталон в живота - няма друг, на когото да се възхищавам повече. Бих искал да имам нейния кураж на самотна жена, която е отгледала без чужда помощ и без мъж двете си деца. Възпитала ги е и им дала път в живота."
Някои от приятелите му не са имали неговия късмет да се измъкнат от мизерията. "След осми клас почнаха да търгуват с дрога. Част от тези момчета попаднаха в затвора. Ние обаче израснахме заедно, имахме сходни съдби и си останахме близки до днес", разказва талантливият играч от Мичиган. Той поддържа приятелски отношения с абсолютно всичките си съотборници в ЦСКА, но контактува най-вече със своя сънародник Крис Гарнет и онези, които се справят най-добре с английския - Йордан Бозов, Димитър Ангелов, Стефан Георгиев и Христо Николов. Ако не се взира в компютъра, за да върти личния си бизнес - Фъргюсън е завършил счетоводство в университета - той чете книги или се наслаждава на филмите с Дензъл Уошингтън и Самюъл Л. Джексън. В момента се е захванал с "Целта на различния живот". "Много поучителна книга - от нея черпя ценни съвети как да взимам правилните решения", казва Дезмънд. Рядко гледа телевизия, защото повечето канали са на български, а трудно свиква с езика. Питам го коя е първата дума, която е научил у нас, и той мигновено изстрелва: "Как си?" Неусетно разговорът се връща към НБА. "Пак ще играя там, обещал съм си. Затова тренирам като луд. Нямам кумири от сегашните звезди - видях, че не съм по-слаб от тях", твърди Фюргъсън. И все пак признава, че има детски герои - Меджик Джонсън и Майкъл Джордан. Джонсън е негов съгражданин и се засичат поне веднъж годишно: "За първи път го срещнах в гимназията. Беше незабравимо, когато му стиснах ръката. Меджик е изумителен човек."
От сегашните спортисти Дезмънд се възхищава на сестри Уилямс в тениса. За успокоение на почитателките, които тайно въздишат по него, накрая да изясним и нещо друго. Не е женен и никога не е бил, няма и сериозна приятелка
Така че, момичета, дерзайте. Само не забравяйте, че този мъж е прекалено сериозен, особено когато застане на тройката с топка в ръце. Тогава прошка няма. Разбра го и Фенербахче. Жалко, че онези шест точни изстрела не се оказаха достатъчни. Сега на мушката му са шампионите от Лукойл Академик, а какво мислят те по въпроса, ще разберем тази вечер точно в 18, 30 часа. Мястото е зала "Универсиада".
Влади Лазарова
ПРОФИЛ
Дезмънд Фъргюсън е роден на 22 юли 1977 в Ленсинг, Мичиган. Висок е 200 см, тежи 94 кг. Позиция: гард/крило. Играч на ЦСКА до края на сезон 2004/05.
Никога не е избиран в драфта на НБА, но миналата година участва в лигата с Портланд Трейл Блейзърс (7 мача, 1, 9 точки, 4, 0 борби). Това лято попадна в селекцията на новака Шарлот Бобкетс, но не подписа и дойде в България. През април игра два мача за испанския Гранада (4, 5 т., 1, 0 борби).
Завършва гимназията "Еверет" в родния си град, кариерата му продължава в университетите на Мисури (1996 г., 1, 9 т.) и "Детройт Мърси" (1997/2000, 1113 т., 70 тройки на сезон). По-късно Фъргюсън играе за по-долните американски дивизии USBL, ABA (2001), холандския Ден Бош (2002), CBA в САЩ (2002), Филипините и Доминиканската република (2002/2003). Притежава убийствена ръка от тройката. Известен е с тихия си характер и пословичното си трудолюбие.
В ЦСКА до момента е изиграл общо 7 срещи - 4 в държавното първенство (общо 67 т., 16, 8 т. средно на мач) и три в Евролигата на ФИБА (общо 62 т., 20, 7 т. средно на мач). 
|
управлява 
(скоро и Т.О.Д. will come to nigga) 
?!?!
