Един приятел запалено твърди, че единствените на висша държавна служба, които все още не са стъкмили някоя далавера, са двата лъва от герба. Разбира се, даже това не е вярно. Ето например какво си говориха вчера държавните ни символи, след като им писна да обсъждат "Големият брат" и последните футболни резултати.

- Абе, ние двамата - каза лъвът, който държеше щита на герба от лявата страна - трябва да измислим нещо. Всички хванаха келепира, само ние с тебе останахме балъци.

- Право казваш - ми то нашето живот ли е? Оголяхме, обосяхме заради тая наша пуста гордост и чест! Пък и както сега са се разприказвали, че депутатите им били много, току-виж скоро почнали да разправят същото и за нас - двата лъва от герба. И току-виж оставят само единия. Казвай да видим какви ще ги дъвчем.

- Ами какво ще кажеш да си обръснем гривите, a?

- Бе ти луд ли си?

- Що бе, представи си - ще ни покажат по "Шоуто на Слави"... Рейтингът ни ще скочи! А после вече, като ни стане широко около врата, няма начин да не се уредим.

- Според мене тая работа хич не е сигурна. Пък и представи си, че изведнъж се окаже, че според европейските стандарти гривата била задължителна - какво ще правим тогава? Хрумнал ми е сега план за нещо далеч по-сигурно. Знаеш ли какво? Дай да я продадем тая корона, дето ни висне над главите. То и без това не сме монархия, че да я има.

- Ти върви ги разправяй тия на Негово Величество Министър-Председателя. Айде, добре, да речем, че не се усети. Ама после как ще намерим купувач? Може да се окаже като с "Булгартабак". И тогава какво? На части ли ще я продаваме?

- Ако го закараме тоя щит на "Вторични суровини", работата ще е далеч по-проста. Пък и не по-малко пари ще изкараме - сам знаеш колко тежи.

- Лелеее, ти да не си ял някое бракувано телешко, та си толкова изперкал? - прекъсна го другият лъв. - Нали знаеш, че единствената причина да крепим тоя щит е да пази сянка на сенчестата икономика. Ако скроим на шефчетата подобен номер, бъди сигурен, че от България живи няма да се отървем.

- Ще се отървем и още как - ако не ме беше прекъснал, щях да те светна докрай. Значи, след като шитнем щита, веднага отиваме до Родопите и купуваме там някоя по-тарикатска къща - от тия, дето ги готвят за европейците. И тук идва тънкият момент. Нали се сещаш, че гербът на Белгия е досущ като нашия. А това какво значи? Значи, че дали на него ще има белгийски лъвове, или ще сме ние двамата с тебе, няма абсолютно никакво значение. Така че свързваме се с белгийските събратя, обясняваме им го всичко това и после им предлагаме да вземат да се пенсионират и да дойдат на нашата тарикатска вила в Родопите. И да си живеят на воля. А пък ние с тебе си стягаме багажа за Брюксел. Поемаме един вид щафетата, лъсваме върху герба им и оттам нататък пей сърце. Ще вършим същата работа като тука, само че вече с европейска стойка и най-важното, с трижди по-европейската му заплата. Какво ще кажеш, а?

- Много яааако си го измислил. На всичко отгоре - така и за България ще бъдем полезни (да не каже някой, че гледаме само себе си). Нали без щита, който пази сянка на сенчестата икономика, и бизнесклиматът ще се подобри. Аз даже си мисля, че царят, нали беше изчезнал за четири дни, тъкмо това е ходил да уговаря. Не е от ланшна коза яре той. Милее за нас, милее...