Голямата награда "Вик" за български роман за 2003 г. бе присъдена на "Екзекуторът" от надарения с рентгенов поглед за детайла Стефан Кисьов - наш човек, автор на многобройни публикации във в. "Сега" и на още 3 романа.

Това стана на церемония в Белия салон на НХГ завчера. Присъстваха: основателят на наградата Едуард Вик, Стефан Данаилов - шеф на парламентарната комисия по култура, журито, взело окончателното решение 2 часа преди обявяването на победителя, в състав акад. Антон Дончев, проф. Светлозар Игов, Симона Мирчева и Йордан Ефтимов; а също и другите номинирани автори - Димитър Шумналиев, Иван Голев, Керана Ангелова, Константин Илиев, Христо Карастоянов. Слова произнесоха Стефан Данаилов и Антон Дончев. Камен Донев и Христо Гърбов изпълниха скечове за луди писатели. Никола Кицевски, първи зам. главен редактор на "Труд" - медиен партньор на събитието наред с RFI и сайта "Словото", връчи наградата на публиката на Керана Ангелова.

След което Едуард Вик разпечата плика с името на Стефан Кисьов. Победителят леко пребледня - като индианец, който до вчера се е чудил как ще изкара настъпващата зима, а днес удря елен в окото от 3 км разстояние. И с право. Запознати коментираха, че паричният израз на наградата - 10 000 лв., на фона на традиционно мизерния писателски бит вероятно ще удвои догодина романовата продукция.

За нас нашето отличено момче даде кратко интервю:

- Как се чувстваш, след като получи наградата "Вик"?

- Страхотно. Най-сетне не се чувствам толкова луд, колкото преди това. Защото, когато все пишеш, а не печелиш пари, всеки те мисли за луд.

- Смяташ ли, че романът ти "Екзекуторът" е достоен за наградата "Вик"?

- Не съм чел другите номинирани романи. Може би някой от тях е по-добър от моя. В крайна сметка има жури, което решава.

- Нещо интересно около творческата съдба на романа ти?

- Най-интересна е документалната канава, от която е изградена историята. Става дума за истински убийства на истински хора по уникално жесток начин - тук, в България, в София, в центъра на държавата. Само преди 15-20 години.

- Каква е представата ти за добър роман?

- Този, който се чете на един дъх и остава незабравим до края на живота. Например "Престъпление и наказание", "Спасителят в ръжта". От българската - някогашният Христо Калчев.

- Кое е в основата на добрия роман според теб - опитът, начетеността, новите идеи?

- Няма рецепта. Добрият роман е винаги уникален и див.