Драги радиослушатели, скъпи сънародници, поисках извънредното включване, за да ви запозная с новата и взривоопасна, според мен, обстановка тук. В момента съм пред посолството на... Ало, студиото, Ванухи, чуваме ли се? (От студиото в Ереван: Киркор, чуваме те. Какъв е тоя шум около теб?) Тук минават много трамваи и автобуси и винаги е шумно, но сега е още по-, защото група граждани разгръщат плакати, на които пише "Домнуле, ний не носим гащи, а слипове и прашки!" Спирам се пред тях питам:

- Вие, простете, какви сте?

- Студенти, защо?

- И откъде, моля?

- От Долно Уйно.

- Не му отговаряй бе, не виждаш ли, че е чужденец, може да си имаме неприятности.

Усетиха ми акцента, драги радиослушатели, и се отдалечиха. Виждам колега, журналист от румънски произход, и се насочвам към него, но той ловко ме отбягва (познаваме се) и успявам да се поразговоря само с асистент-оператора му, който ми обяснява нещо за ескалиращото напрежение със северната им съседка. Всичко било започнало по време на посещенията на най-предните български държавници в последно време в чужбина, където държавниците били усетили, че шансовете на България за скорошно приемане в Европейския съюз се били разтроили - 1) България и Румъния можело да влязат навреме и заедно, 2) България и Румъния можело да влязат доста по-късно пак заедно, 3) България можело да влезе сама, а съседите да чакат турците. И какво, питам асистент-оператора, а той ми обяснява, че като ответна мярка на тия клюки един румънски тележурналист (друг, не оня от отдеве) бил застанал на Дунав-мост и стоял там с часове и нищо не правел, а само гледал през очилата си. Докато дошли полицаи и му рекли: "Я свали тия цайси бе!" и оня като ги свалил, се оказало, че не са очила, а фотоапарати. И сега журналиста щели да го съдят като шпионин. След което историята ескалирала. Румънският премиер се обадил на българския си колега да пуснат журналиста. На което тукашният отговорил в типичния си стил: "Ще видим. Когато му дойде времето." Тогава онзи се ядосал и наредил да пуснат в Интернет едно негово изказване на някакъв пленум, от лятото още, където бил казал, че ние българите сме си били сваляли гащите много успешно, като в стриптийз-бар, от което европейците били страшно очаровани и затова щели били да ни приемат по-рано от тях. Ама го казал така, със завист. А какви са тия студенти от университета в Долно Уйно, аз за такъв университет не съм чувал, питам. А, не знам, не съм чел "Държавен вестник" от няколко дни, може и да са открили такъв. Той май председателят на парламента имаше такава идея, не знам обаче, отвръща ми колегата и хуква с камерата да търси сюжети.

Ало, Ванухи, чуваме ли се, Ванухи? (От студиото в Ереван: Чуваме те, Киркор, защо не поискаш и мнението на някои политици по въпроса?) Тук няма политици, Ванухи, затова тръгвам към Генералния щаб. Да разбера няма ли бъде обявена обща мобилизация. Щото само преди броени дни тукашната армия купи няколко свръхмодерни хеликоптера, може да искат да ги изпробват. Бъдете на линия, аз ще ви потърся. А ако не ви потърся, значи положението е станало много сериозно. Ванухи? (От студиото в Ереван: Киркор?)