|
На преговорите пратеникът на фонда не казал нищо конкретно, но принципно се съгласил с прословутите 20 аргумента на Христова в защита на 150 лв. минимална заплата догодина. Според участници в разговора той е склонен да преглътне увеличението, но заявил, че от централата все още го намират за доста голямо. Окончателната си позиция Фликеншийлд ще обяви в края на мисията на 16 декември. Освен минималната заплата, другият много спорен въпрос между МВФ и кабинета е премахването на добавките за прослужено време.
"Вие още ли държите на вашите 20 аргумента защо трябва да се увеличи минималната заплата?", попитал в началото на срещата чуждият гост. В отговор министър Христова официално му ги връчила и обяснила, че промяната засяга около 460 хил. души, което е малка част от работниците в България. 92 000 от тях са заети в бюджетната сфера.
Министерството е пресметнало, че общият разход на работодателите от увеличението ще бъде 68 млн. лв. Точно по-голямата тежест за бизнеса е сред аргументите на МВФ против резкия скок. В бюджета обаче щели да постъпят около 600-700 хил. лв. повече от данъци и над 20 млн. лв. повече от осигурителни плащания. Като ефект се очаква и да се редуцира сивата икономика, и част от заетите да излязат на светло при една по-достойна заплата.
В битката с Фликеншийлд министър Христова извадила дори статия от сп. "Икономист". Миналата седмица списанието подреди България сред 28-те страни с най-ниски доходи и най-ниска минимална заплата. Ние не желаем повече да бъдем държани в този списък, казала Христова. Тя обяснила на госта си, че от скока на минималното възнаграждение с 25% няма да пострада конкурентоспособността на икономиката ни, но ще се подобри качеството на работната сила. Точно обратната прогноза направиха завчера консултанти пред "Файненшъл таймс", според които с увеличението на заплатите догодина работната ни ръка няма да бъде вече толкова привлекателна за чуждите инвеститори.
На вчерашните преговори Фликеншийлд все пак получил и една добра новина. Социалният министър му съобщила, че е постигнато съгласие да се подготвят поправки в Кодекса на труда, които да позволят по-гъвкаво работно време. За целта се прави работна група, която трябва да даде предложение до 2 месеца. МВФ не е изисквал такива промени от правителството, но редица доклади на Световната банка и други чужди институции направиха такива препоръки в последните месеци. Затова Христова предлага със съгласието на работника да може да се полага допълнителен труд извън сега регламентираните 150 часа на година.
---
КАРЕ
ПРОТИВОРЕЧИЯ
По темата с премахването на класовете шефът на мисията на МВФ е бил информиран, че това няма да стане до края на годината, както бе поискал кабинетът. Христова предупредила, че за промяната трябва консенсус между социалните партньори. Синдикатите остро възразиха срещу ангажимента и 2 седмици блокираха София с протести срещу това. Министър Христова е обещала да се сформира работна група, която отново да покани синдикатите за консултации. Срок обаче няма, така че до изборите може и да не се постигне съгласие. Социалното министерство все още стои на позицията си, че при смяна на работното място работникът трябва да губи правото на допълнително заплащане за прослужено време. Синдикатите се опасяват, че това ще доведе до масови уволнения.
