|
13 Декември 2004 06:55
21.11.2004/ ДУМИ ЗА... : МАРТИН КАМБУРОВ - доц. Владимир Янев
Основен играч на шампиона и притежателя на Суперкупата, носител на няколко високи персонални отличия, включително и за голмайстор на миналото първенство, национал, 100 мача за първенството, 56 гола, настоящ водач на голмайсторите с 15 попадения… Това е статистика, която само на пръв поглед е суха - зад нея се крият трудолюбие, талант и културотворящ дух. Точно на последното искам да обърна внимание – убеден съм, че културата е от изключително значение за съвременния футболист и зрител. Масов спорт и масово зрелище, футболът не е игра на две свирепи тълпи от по единадесет мъжаги в различни екипи, освирепяващи две по-големи тълпи с различни пристрастия. Той е естетика и морал, проявяващи значимостта на човешкото в екстремните ситуации на противопоставянето.
Ето защо - забележете поведението на Мартин Камбуров на терена, припомнете си и медийните му изяви! И в двете пространства той се държи със съсредоточена отговорност, с подкупваща естественост, с достойнство, признаващо достойнствата на другите – съотборници и противници, на запалянковци, специалисти и журналисти. Колкото и да е увлечен в играта и в обсъждането й, той морално се контролира – не изпростява, не подълства, не унизява себе си и другите с дебилни ритници, с уж печеливши симулации, с демонстрации на величие. Има, има нещо романтично в поведението, в излъчването му! И тази романтичност е толкова по-ценна, колкото по-прагматични стават животът и футболът. Защото да спечелиш на всяка цена и с всички средства, означава, че няма ценности, а лошите средствата обезсмислят целта.
Няма да се извинявам за известната “философичност” на казаното– четат ме локомотивци все пак, пиша за футболист като Мартин Камбуров! За същия този Марто, който категорично отказа да обсъжда действията на един футболен президент, заплашващи да спрат състезателната му кариера, който не се пропи от ненавистническия дух на плевенския си треньор, който търпеливо дочака шанса си в “херовата” формация на ЛОКО, за да заблести в обновения отбор на Едуард Ераносян. Пиша и мисля за автора на голове, които освен своята цена за успехите на отбора, имат и помнеща се естетска и нравствена стойност. Припомнете си мощния фал от 40 метра, с който беше спечелен изключително трудния мач на дъждовния терен на “Спартак” във Варна. Припомнете си изумителния гол с глава, слисал Лилчо Арсов в последната минута на мача с “Ботев”. Припомнете си слалома при изравнителния гол в първия мач за купата на България на “Герена”. Какъв финал имаше този слалом – трима “сини” припаднали в пеналта от силен световъртеж, вследствие невидимите с просто око финтове на “черно-белия” нападател, топката зад Иванков, светлата, неоскърбяваща падналите, радост на голмайстора!
Припомнете си и головете на Марто в сегашния шампионат. Сред тях има един, който ми е особено скъп: в последната минута срещу слабите гости от морето, при набъбнал резултат, нападателят нямаше как да не вкара изпуснатата от вратаря им топка, след което незабелязано, деликатно го потупа по рамото – “Извинявай, нямаше как!” Припомнете си и последния гол на Камбуров срещу “Родопа” – плод на старанието на колегите му да подкрепят своя майстор. Старание – не натрапено “отгоре”, не изисквано с брутално остървение от “единадесетицата”, а израз на приятелство, на уважение, израз на този така заразителен колективен дух, който излъчва днешният ни отбор.
За подобни голове, за подобно поведение си струва да ходиш по стадионите. Струва си, защото тези стадиони не са място за гладиаторски сражения, а пространства на естетския, моралния дух. Виждам този дух, вътрешно движещ Мартин Камбуров и вярвам в тържеството му. Вярвам, че този младеж, който съвсем не е галеник на съдбата, ще постигне още много във футбола. Това е важно, разбира се – за него, за близките му, за нас! Но най-важното, най-значимото Марто го е постигнал – той е носител на човешка съдържателност, която няма да избледнява през годините.
|
... 
